АЛТРУИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се основава на алтруизъм, който е проникнат от алтруизъм; алтруистиче-ски. И в дългата статия „Добродетелната дружина“ от август 1873 г. Каравелов .. се връща на историята на това букурещко общество, което под маската на алтруи-стични цели е служило само на грубото ко-ристолюбие на неколцина нотабили. М. Арнаудов, БКД, 90. Алтруистична постъпка.
АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Алтруистичен.
АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. алтруистически; алтруистично.
АЛТРУИСТИ`ЧНО. Нареч. от алтруистичен; алтруистически. Той постъпи алтруистично.
АЛТХОРН м. Муз. Алтхорна.
— Нем. Althorn.
АЛТХОРНА ж. Муз. Меден духов музикален инструмент с вентили, разновидност на тромпета, който се използува в по-малки духови оркестри вместо валдхорна. Разновидности на тромпета, които намират широко приложение в духовите оркестри, са флигорната, алтхорната и басфлигорна-та. Св. Чертиков, ОУМ, 78.
— От нем. Althorn.
АЛТЪЛЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Стара турска сребърна монета, равна на шест гроша; шестак. При всичко, че циганчето претърпя такова премеждие, циганите го заведоха при зрителите за бакшиш. Всички гости го дариха по нещо, а стопанинът на коня му даде един алтълък и го запита как се отърва да не го повлече конят по клоните, да го разкъса. Ц. Гинчев, ГК, 260.
— От тур. alti 'шест*.
АЛТЪН м. Остар. 1. Стара златна турска монета; жълтица. — Нема ли да даде нашето село неколко алтъна да купиме пушки за нашата чета? Д. Талев, И, 472. А на шията й тежки нанизиъ рф едри алтъни, ред рубета и махмудии. И. Йовков, СЛ, 6. 2. Като прил. неизм. а) Направен от злато; златен. Прегръщал съм я мамо, / целувал съм я, / и зимал съм й мамо, / алтън пръс-тене. Нар. пес., СбНУ XLVI, 201. б) Прен. Много добър, много хубав; прекрасен. Веднъж дори той направо подари на Домна месечните купони. — Имай ги от мене —рече,
— алтън жена си ти. Б. Болгар, Б, 2а Алтън Калофер.
— Тур. altin.
АЛТЪНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е направен от алтън или от алтъни; златен. Я си главата повдигни, / по гушка да те целуна, / по твоя гердан алтънен. Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯI, 25.
АЛТЪНКА ж. Диал. 1. Цветето латинка. „А Велзавела накити с камилек, алтън-ка и здравец кълчана ми — и се засмя, като ме изпращашеН. Райнов, КЦ, 101. 2. Смрадлика.
алтруисти`чен
АЛТЪНЛИ`ЙКА ж. Диал. Щиглец. Щиглеца у нас го наричат и алтънлийка заради жълтия пендар (алтън) като ярко петно на крилото му. Вл. Помаков, ПДП (превод), 6.
АЛТЪНЛИЯ прил. неизм. Остар. Който е от алтън; златен, позлатен. Когато му подадох ръка, тоя я задържа и ме погледна. През това време и аз виоях златния пръстен на ръката му; видях, че има вратовръзка с карфица, а на жилетката му — часовник с алтънлия синджир. Ив. Хаджийски, БДННII, 141.
АЛТЪНЧЕ1, мн. -та, ср. Остар. Умал. от алтън (в 1 знач.); жълтичка. Co фино фесче над око, / с алтънчето на чело. Ст. Младенов, БТР I, 70.
АЛТЪНЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Алтънка, латинка.
АЛТЪПАТЛАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Револвер с шест патрона.
— От тур. altipatlar.
АЛУВИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Ге-ол. Прил. от алувий. Почвената покривка на района е представена предимно от тъмносиви горски почви с малка дебелина на хумусния хоризонт и от алувиални почви. ПЗ, 1981, кн. 10, 21. Алувиални наноси. Алу-виална глина.
АЛУВИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Геол.
1. Наносен слой от глина, пясък или чакъл, утайка от текущи или застояли води.
2. Остар. Холоцен. Известно е, че в квар-терната ера, която обхваща периодите Дилувий и Алувий (в последния се намираме понастоящем) са ставали големи заледявания. ПН, 1933, кн. 5-6, 67.
— От лат. alluvium.
АЛУВИУМ, мн. няма, м. Геол. Алувий. Но, .. , след четвъртото напредване на северния грамаден ледник -— той окончателно се отдръпва на север, климатът се стопля и настъпва съвременния период или Алувиума. ПН, 1935, кн. 8-9, 125.
АЛУМИ`Н м. Хим. Алуминиев окис.
— От лат. alumen 'стипца' през фр. alumine.
АЛУМИНАТ м. Хим. Сол на алуминиева киселина. Хидроокисът., лесно се разтваря в киселини и основи. Солите му с основите се наричат алуминати. П. Боянов, П, 215.
— От лат. aluminatus през нем. Aluminat.
АЛУМИ`НЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от алуминий. Алуминен силикат Алумине-на тенджера..
АЛУМИ`НИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1.Хим. Който е съединение на алуминий. Алуминиев окис. Алуминиев карбид. Алуми
алуминиев
316
