учено и под.; греша. Тя говореше на Стефана по български, но твърде много се напрягаше, бъркаше думите, употребяваше френски думи с български окончания. В. Геновска, СГ, 268-269. Пред Нели се изсипват цяла шепа дребни пари. Тя ги грабва, брои, бърка, брои. В. Бончева, АП, 142. Колко съм говорил, не помня, но ми казаха, че съм бъркал терминологията..; не се казвало „наряд“, а държавни доставки, и други подобни. К. Калчев, ДНГ, 21. В долния етаж някой разучаваше на пиано менуета на Па-даревски, бъркаше все на един и същи такт, спираше и упорито почваше отначало. М. Грубешлиева, ПИУ, 253. // Непрех. Постъпвам погрешно, неправилно. — Ако питаш мене, ще кажа, че много бързаш веднага след освобождението да нареждаш личния си живот.. Мисля, че бъркаш! П. Сла-вински, ПЗ, 279-280.
4. Прех. Разг. Неправилно смятам някого или нещо за някой друг или нещо друго; смесвам. Близнаците сядат на различни места, защото иначе всички ги бъркат. В. Бончева, АП, 62. Аз по очите познавам човека, не бъркам шмекера с честния. А. Гуляшки, ЗР, 103. Нашите бели лица бяха еднакви за туземците. Те мъчно ни разпознаваха и често ни бъркаха един с друг, особено когато ни виждаха отдалеч. М. Марчевски, ОТ, 360. — У нас се шири едно отвратително предубеждение към българската художествена литература, отричат я, без да я познават,.. — Но защо бъркате такива глупави книжлета с българската литература? — пресече го решително търговският пътник. Г. Караславов, Избр. съч. II, 81. // Не различавам, смесвам две различни неща, обърквам. Аз ги бъркам в спомена си тия няколко дни, които дойдоха по-късно, защото те всички бяха щастливи и всички еднакви в щастието си. Б. Райнов, ДВ, 96. Неговият глас звучеше рязко и диво, от вълнение той бъркаше думите си с непонятни за нея [княгинята] варварски слова. Ст. Загорчинов, ЛСС, 94.
5. Непрех. Разг. С предл. на или с лич. местоим. в дат. и (рядко) прех. Създавам пречки, трудности или неприятности някому, не позволявам нещо да стане, обърквам някого, нещо; преча, затруднявам. Изнапреж бяхте викнали срещу ми, че съм ви бил бъркал. На сега стоя настрана, работ§теи де! Нареждайте се сами и работете! И. Йовков, Б, 31-32. Снегът продължаваше да вали.. Мокротата я [лисицата] дразнеше, а тихият, едва доловим шепот, който пълнеше въздуха, и падащият от клоните кит й бъркаха да чува добре. Ем. Станев, К, 39. — Босна, тъй ли било то, че това ли е то приятелство?... Ти да се смееш, пък аз... — Че смей се и ти, кой ти бърка? Ст. Чилингиров, ПЖ, 49. — Аз съм ти казала! Все аз казвам, все аз казвам, все аз съм кривата, все аз ви уча на лошо... Ох, Боже, мили Гос-подьо, защо не си ме прибереш, та да ги не бъркам тия оправни хора?... Г. Караславов, Тат,. 232-233. Грабят от народа гладен, / граби подъл чорбаджия, / за злато търговец жаден / и пот с божа литургия! / Грабете го, неразбрани! / Грабете го! Кой ви бърка?/ Скоро той не ще да стане: ний сме синца с чаша в ръка! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. Дайте му [на българския народ], или поне не бръкайте му да са освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да са устрои. Сб Пер. п II, 188. бъркам се страд. от бъркам.
БЪРКА МИ СЕ несв., непрех. Разг. Изпитвам неприятно усещане за гадене; гади ми се, повръща ми се. Тя започна внимателно да следи как Евгени изчиства гнойната рана.. Но по едно време усети, че й прилошава и че нещо й се бърка, както сама го определи. Д. Ангелов, ЖС, 183. — Разточила съм сладка баница — Яно, не ми се яде, нещо не ми е добре. От няколко дни все ми се бърка, нищо не ми се услажда. К. Петканов, X, 103.
БЪРКАМ СЕ несв., непрех. 1. Намесвам се в нещо, в някаква работа. Боряна: Тейко! Дай им парите!... По-старият син на Вълчан а: Какво?... Какво да да§е? Ти да не се бъркаш. Стой настрана. Й. Йовков, Б, 137. А тя все повече и повече се привързваше към него, защото той я държеше със своята сдържаност, с търпението си, с желанието му да се бърка в живота и`. М. Грубешлиева, ПП, 262. От падането си в плен и от страшните часове на кораба свикнах да стоя настрана и да гледам. Да видя какво ще стане. Не се бърках. А. Дончев, BP, 15. // Попречвам, преча за извършването на нещо. Тогава домакинът нарушава мълчанието и произнася с подчертана снизходителност: .. — Е, щом сте се харесали и смятате, че ще можете да живеете заедно, аз няма какво да се бъркам. Св. Минков, РТК, 102-103.
2. Разг. Правя грешка при говорене, смятане, изпълнение на нещо заучено и под.; греша. Бъркаше се, противоречеше си и от всичко, което „говореше, много малко се разбираше. Й. Йовков, Разк. I, 221. Една вечер дядо Петър приближи до Стана и го заприказва. Той говореше за времето, за посевите и коситбата,.., но личеше, че мисли съвсем за друго — конфузеше се, бъркаше се и смущаваше. Г. Райчев, Избр. съч. I, 132. О Бъркам акъла (ума, главата) на някого. Разг. Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи; размирявам. Бъркам някаква каша. Разг. Причинявам неприятности някому. Омръзна ни да се кланяме пред византийците,.., да се преструваме, че не знаем какви каши ни бъркат със сърбите, пък и венгрите... Мъже искаме да бъдем, мъже и войни, разбра ли? М. Смилова, ДСВ, 61. Бъркам си гагата (носа) някъде. Разг. Намесвам се, където не трябва, където не е
