разбила леда и бълболеше весело в дълбоката тишина на мрачната зимна нощ. Г. Караславов, ОХ III, 545. От моста надолу реката пак се разбързва.. И все така на вид спокойна, а шуми и бълболи като далечна стихия, пълнеща с ека си цялата околност. П. Росен, ВП1И, 122. Каква чешма и на какво място! Деветнайсет каменни корита, отпред калдаръм,..., три чучура, които бълболят и сипят студена като сълза вода. Й. Йовков, ПК, 10-11.
2. Прех. Диал. Говоря бързо, неразбрано, неясно; джомоля, бъбля. Бълболеше нещо там, но не го разбрах. // Говоря слабо, неправилно (за някакъв чужд език). Научил да бълболи на гръцки. А Бълболи турски.
3. Непрех. Диал. За птици — издавам гърлени звуци. Наизправиле са сред двора ония ми ти дърти грозни цигане,.., заревали, запели, щото попукват сърцето дору и на гърлестия брадат мисир, който, в одвъд-ния двор се изпотрепва да бълболи. Ил. Блъсков, ПБ, 50-51. бълболя се страд. от бълболя (във 2 знач.).
БЪЛБОТЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от бълботя; бъблене, бъбрене, бълбочене, бълбукане, бълболене. Ето я и Мановата воденица,.., нейните два камъка, които някога така сладко припяваха на речното бълботене, сега мълчат. Ем. Манов, ДСР, 484.
БЪЛБОТЯ, -иш, мин. св. бълботи`х, несв., непрех. Рядко. Бълболя (в 1 знач.); бъбля, бълбукам, бълболя, бълбоча.
БЪЛБОЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Бълболя (в 1 знач.); бъбля, бълбукам, бълботя. Под тях реката бълбочеше към пролома — висок, отвесен, сякаш разцепен от гигантска брадва. П. Стъпов, ГОВ, 129.
— Други (диал.) форми: бълбуча, бърбоча.
БЪЛБОЧЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от бълбоча; бъблене, бълбукане, бълботене. Овчарят се научи да разбира шепота на горските листа, бълбоченето на потоците, песните на птичките. Д. Талев, СК, 115.
— Други (диал.) форми: бълбучене, бърбочене.
БЪЛБУКАМ, -аш, несв., непрех. За река, поток и др. — тека, изтичам, като издавам еднообразен, равномерен шум без прекъсване; бълболя, бъбля, бълботя, бълбоча. Едва бълбукаше реката долу по каменистото корито, а високо над манастира „Света троица“ скалите се розовееха от последните зари на залеза. В. Геновска, СГ, 322. Само водата покрай градината бълбукаше и денем, и нощем все същата песен. 3. Сребров, МСП, 22. Водата,.., бълбукаше през два големи чучура и пълнеше коритото за водопой. Ж. Колев и др., ЧБП, 88 //За вода, течност обикн. в съд или затворено пространство — издавам равномерен, пресеклив шум при движение. Крайцерът леко се полюляваше. Водата в трюмовете бълбукаше и плискаше. Д. Добревски, БКН, 112. Когато вдишваше дълбоко пютюне-вия дим, белите мехурчета в наргилето бълбукаха. М. Марчевски, П, 43.
— Друга форма: бърбукам.
БЪЛБУКАНЕ ср. Отгл. същ. от бълбукам; бълболене, бъблене, бълботене, бълбочене. Скоро станът на четата утихна. Чуваше се само., бълбукането на близкото поточе. Д. Линков, ЗБ, 112. От стар меден чучур шуртеше вода и монотонното й бълбукане като че ли шептеше чудна приказка. Д. Кисьов, Щ, 180.
— Друга форма: бърбукане.
БЪЛБУНИ`КАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Бълбукам. Тихо бълбуникаше потока между папратите: бъл-бъл-бъл-бук! бъл-бук! Йв. Хаджимарчев, ОК, 320.
БЪЛБУНИ`КАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от бълбуникам; бълбукане. Глухо долиташе отвън бълбуникането на поточето. Ив. Хаджимарчев, ОК, 301.
БЪЛ-БУК и удвоено или утроено бъл-бъл-бъл-бук междум. За наподобяване на лек, еднообразен шум от река, поток. Тихо бъблуникаше потока между папратите: бъл-бъл-бъл-бук! бъл-бук! Йв. Хаджимарчев, ОК, 320.
БЪЛВАМ, -аш, мин. св. -ах, несв., прех. и непрех. 1. Изхвърлям през устата храна, стомашен сок, кръв и под., които стомахът не може да задържи; повръщам. Имал един внезапен припадък, почнал да бълва кръв и току-що го занесли,.., у дома му, той издъхнал. Бълг., 1902, бр. 449. 3. Сладко ги ядеш, кисело ще ги бълваш. Погов., П. Р. Славейков, БП И, 121. // Съзнателно изхвърлям от устата си нещо, което е в нея. На пазара имаше цирк — трима мъже подхвърляха горящи факли и нажежени топки, друг един бълваше огън. М. Марчевски, ОТ, 64.
2. За кратер и под. — изхвърлям със сила вън от себе си нещо в голямо количество; изригвам. Всеки три-четири часа кратерът бълваше дим и разнасяше серни изпарения. Гр. Угаров, ПСЗ, 79. Помпите бълваха мощни струи вода, издигаха високи фонтани. К, 1963, кн. 9, 3. // За оръдие и др. — изстрелвам снаряди, огън. А кога бълва нашата артилерия, те следят с очи, де пада гранатата. Ив. Вазов, Съч. VI, 122. На южния фронт неприятелят предприе настъпление. Няколко дни под ред неговата артилерия бълва желязо върху скалите, поляните, долищата и пътеките на Македония. К. Петканов, МЗК, 252. Само пред фронта на трета дружина се появиха две самоходни оръдия, обърнаха срещу настъпващите вериги зелените си дула и почнаха да бълват огън. П. Вежинов, BP, 126. • Обр. Изходите на подземната железница започнаха да бълват хора. Мъже и жени отиваха на работа. Ал. Бабек, МЕ, 240.
