БРИ`ДАМ, -аш, несв., прех. Диал. Разплитам нещо плетено, бри`дам се страд. БРИ`ДАМ СЕ несв., непрех. За чорап, плетиво — ставам на бримки; разплитам се.
БРИДАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бридам и от бридам се; разплитане.
БРИДЖ, бри`джът, бри`джа, мн. няма, след числ. бри`джа, м. Вид игра на карти с една колода за две групи по двама души, при която едната група, като обяви възможния резултат, се стреми да го постигне, за да спечели играта. Той [Костов] побъбри разсеяно с Виктор Ефимич върху поправката на някаква ракета за тенис и отиде да играе бридж в една от съседните вили. Д. Димов, Т, 344. През разтворените прозорци на клубовете се чуваха възбудените гласове на мъже, които играеха бридж и покер. Св. Минков, РТК, 181. Той [Дамаков] отиде в Гражданския клуб с надеждата да намери партньор за бридж или покер. Д. Ангелов, ЖС, 121. След това излязоха на терасата да играят бридж и да пият от изстудените вина. Ал. Бабек, МЕ, 221.
— Англ. bridge.
БРИ`ДЖ-БЕЛОТ, мн. няма, м. Вид игра на карти за две двойки играчи, разновидност на белота с някои особености, присъщи на бридж. За тях [играчите на тото] тотото не беше цел, а навик, нещо като бридж-бе-лота в събота вечер. В. Пламенов, ПА, 28. Търсим партньори за бридж-белот.
БРИДЖОР м. Участник в игра на бридж. Бриджорите започнаха обявяването. А Брат ми е запален бриджор.
БРИДЖОРНА ж. Зала за игра на бридж. Как обичаше той [Методи] да посреща гости .. Зад тюленото перде в брид-жорната той наблюдаваше скришом как пристигат и кой с каква кола дохожда. А. Гуляшки, ДМС, 297.
БРИ`ЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ, от брия и от брия се; бръснене.
БРИЖДЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех. Диал. За вода, извор и под. — извирам по малко в слаба струя, тека бавно. Тамо има извор, дето брижди една вода. Ст. Младенов, БТР I, 209.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БРИЗ, бри`зът, бри`за, мн. бри`зи, м. Лек морски вятър, който през деня духа от водната повърхност към сушата, а през нощта
— от сушата към морето. Едва доловим, като дихание, като полъх от студена стая, утринният бриз прииждаше от морето. Д. Добревски, БКН, 14. Полъхна го морският бриз, като че го плисна вълна от заобикалящия го живот. П. Славински, ПЗ, 289. От сушата / кроткия бриз / с ръката си / къдри / морето. Н. Вапцаров, Избр. ст. 1945, 52.
— Фр. brise през рус. бриз.
БРИ`ДАМ
БРИЗАНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който има свойството да избухва, да се пръска на малки парчета във въздуха. Бризантните снаряди разбиваха артилерийските им [на немците] позиции. П. Вежинов, ЗЧР, 165. Вчера пак загубих съзнание от един бризантен снаряд, който избухна до заслона. Ем. Станев, ИК I-II, 341. Бризантни вещества.
— От фр. brisant.
БРИЗАНТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Способност на взривното вещество да раздробява разрушените при взривяването скали на по-големи или по-малки късове.
БРИЗБИ`ЗИ мн., ед. (рядко) бризби`з, м. Малки тънки пердета за долната част на прозорците.
— От фр. brise-bise.
БРИ`ЗВАМ, -аш, несв.; бри`зна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За вода и изобщо течност — разпръсвам се на капки нагоре или встрани; потичам изведнъж. Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от учудване немци. Ал. Константинов, БГ, 14. Из угасналите му очи, като из два тъмни кладенци, бризнаха сълзи и обилно обляха сухото му лице. Елин Пелин, Съч. I, 159. По едно време изви здраво с мотиката, плюсна във водата и избяга със смях. Няколко капки бризнаха по лицето ми. Н. Попфилипов, РЛ, 79.
2. Прен. За тълпа — спущам се, плъпвам в голямо количество и на различни посоки. Турците бризнаха по улиците из християнската махала. Н. Геров, РБЯ I, 75.
3. За въздушно течение, вятър — изведнъж лъхвам, духвам леко; полъхвам. Бризна ут-ринникът и листата на зарзалата тихо прошумоляха. Кл. Цачев, ГЗ, 40. Бризна и тънък, остър ветрец. Сланата захруска под краката ни. Висините на Пирин се развълнуваха, планината проявяваше зимния си нрав. Ст. Станчев, ПЯС, 61. Хан Борис се изправи до един прозорец, отвори го и въздъхна в хлада, който бризна върху него. Й. Вълчев, СКН, 267. // Прех. За вятър — леко докосвам; лъхвам. Вятърът бризна лицето му, той отвори уста и пое жадно свежия въздух. Кл. Цачев, ГЗ, 125.
БРИ`ЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от бриз-вам.
БРИ`ЗГИ мн., ед. (рядко) бри`зга ж. Капки или тънки струйки вода, които отхврък-ват нагоре или настрани; пръски. И като се обърна по гърба си, той почна да нанася такива немилостиви удари с нозете си по повърхността на разпенената вода, щото бризги летяха чак до тавана. Ал. Константинов, БГ, 14-15. Не след много време нахвърли се в реката цялата конна дружина и весел шум и плясък, разплискаха се и се дигнаха освежителни бризги вода. Д. Талев, С
БРИ`ЗГИ
