II 226. С тежки скокове се носеше старият елен по неравното корито на потока. Той се плъзгаше и спъваше, вдигайки бризги вода и събаряйки камъни под копитата си. Ем. Станев, ПЕГ, 36. Те [бистрите струи] бързат в неудържим устрем, .. и в разпокъсаните, отскачащи нагоре бризги слънчевите лъчи си играеха. Н. Попфилипов, РЛ, 24.
БРИ`ЗНА. Вж. бризвам и бри`знувам.
БРИЗНУ`ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); бри`зна, -еш, мин. св. -а`х, св., непрех. Бризвам.
БРИЗЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. За вятър — предизвиквам малки вълни; леко вълнувам водна повърхност. Може би вятърът е подгонил тия красиви вълни, .., може би той бризи водата. ВН, 1959, бр. 2399, 4.
БРИК неизм. прил. 1. За цвят, багра — който е червен с оранжев примес като цвета на печена тухла, керемида; керемиденочервен. Тоалетът ми е в цвят брик.
2. Като същ. брик, мн. няма, м. Червен цвят с оранжев примес като цвета на печена тухла, керемида; керемиденочервено. Тоновете [на дрехите] са наситени, но не крещящи. Превес имат оттенъците в брик и бордо. СТ, 2000, бр. 5, 24.
— Фр. brique ’тухла’.
БРИКЕ`Т м. и БРИКЕ`ТА ж. Пресован въглищен прах, сол, кюспе и др. във вид на тухла или топка.
— Фр. briquette.
БРИКЕ`ТА. Вж. брикет.
БРИКЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от брикет, брикета. Брикетна фабрика. Брикетна промишленост. Брикетна инсталация. Брикетна преса.
БРИКЕТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя въглищен прах, сол и др. на брикети, брикетирам се страд.
БРИКЕТИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от брикетирам и от брикетирам се. Брикетиране на въглища.
БРИКЕ`ТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от брикет; малък брикет.
БРИЛЯ`НТ1 м. Обработен, шлифован диамант, за да бъде поставен върху украшение, корона и под. У моя другар имаше скъпоценен пръстен с брилянти. К. Величков, ПССъч. I, 43. Гордо седеше до вуйча, облечен по последна мода, с кехлибарено цигаре в устата, .., голям брилянт на пръстена на дясната ръка. Г. Стаматов, Разк. II, 12. Радоил пи здравица за нея, па извади и й подаде в дар едно цвете от брилянти за косата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 54. Показа се там самият вали паша в парадното си облекло, цяло отрупано със сърма и злато, с рубини и брилянти по многобройните медали и звезди на гърдите. Д. Талев, ГЧ, 397. • Обр. Отечество любезно, как хубаво си ти! / .. / Как твоите картини меняват се омайно! / .. / Тук весели долини, там планини гиганти, / земята пълна с цвете, небето със брилянти… Ив. Вазов, Съч. II, 5.
— От фр. brillant.
БРИЛЯ`НТ2 м. Лъскав плътен плат обикн. за подплата. Красиви са тъканите от естествено влакно. А освен тях от коприна и изкуствен материал се изработва брилянт, вискоза. РД, 1961, бр. 304, 2.
— От фр. brillant ’блестящ’.
БРИЛЯ`НТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, и (рядко) -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до брилянт1; брилянтов. До него седеше възрастна дама, .., с множество брилянтни пръстени и с огърлица на тънката си суха шия. Д. Ангелов, ЖС, 107. Носеше се елегантно, на копринената му връзка винаги блестеше брилянтна карфица. А. Гуляшки, Л, 435. По клонките извити на брезите / снегът като брилянтен прах блести. Н. Фурнаджиев, ВД, 33.
2. Муз. За музикално произведение — който има елементи, придаващи външен ефект, блясък. Брилянтен етюд. Брилянтен валс. Брилянтно рондо.
БРИЛЯ`НТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, и (рядко) -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до брилянт2. Към мене се приближава момиче с черна брилянтна престилка. Ст. Сивриев, ЗСБ, 125. За Новата година всеки искаше да зарадва близките си с някакъв подарък и облечените в черни брилянтени престилки щандистки не можеха да смогнат да отговарят на всички въпроси. Д. Кисьов, Щ, 392.
БРИЛЯНТИ`Н, мн. няма, м. Парфюмиран крем или течност за коса, които придават блясък, лъскавина. Този мъж беше облечен с черен граждански костюм, .. Намазаната му с брилянтин коса беше причесана на път, извита малко настрана и закриваше дясната половина на полегатото му, бледо и тясно чело. К. Калчев, ЖП, 10. Куртев беседваше любезно с дамите. Косата му, опъната, лъщеше от брилянтина. Й. Демирев и др., ОС, 31.
— От фр. brillantine.
БРИЛЯ`НТНО. Нареч. от брилянтен1 (във 2 знач.); великолепно, блестящо. Екатерина Апостолова извиси изпълнението до значителна художественост, намерила своя връх в проникновено и брилянтно изпълнената колоратурна ария. БНТ, 1941, бр. 213-214, 6.
БРИЛЯ`НТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Брилянтен1. На именния й ден той й поднесе едно брилянтово перо с най-блестящи лазурни сапфири и едри топази. Ив. Вазов, Съч. XI, 151. Той беше в разцвета на своята
