следното: Някои значения са ограничени само в определени граматични форми на съответната лексикална единица. Така напр. много често при съществителните имена отделни значения са ограничени било само в единствено число, било само в множествено число, напр.: духови`тост… 1. Само ед. Качество на духовит. 2. Обикн. мн. Духовити думи, изрази.
При някои глаголи отделни значения се реализират само при даден вид на глагола или само в дадено време или наклонение, напр.: ви`ждам…; ви`дя… Само св., в бъд. или пов. Погрижа се, помисля. Почакайте, ще видя, ще намеря малко хляб. Й. Йовков… А ти виж как да уредиш онази работа.
2. Отбелязва се, че дадени значения се реализират само при определени синтактични условия, в определена синтактична среда` (обкръжение) или в определена синтактична позиция. Без да се изброяват всички случаи, тук се отбелязват само най-типичните.
а) Посочват се случаите, когато едно от значенията на дадена дума се проявява винаги или обикновено при свързването на тази дума с определен предлог, местоимение и др., срв.: въпро`с… С предл. на. Обстоятелство, което зависи от нещо или се отнася до нещо. Въпрос на време. Въпрос на чест. Въпрос на пари; бия… В съчет. с накъде (къде). Загатвам за нещо, правя намек за нещо. Сещам се накъде биеш.
При някои глаголи реализирането на значенията може да се осъществи само при връзката им със следващо изречение със съюзите да, че или с въпросителни местоимения или наречия (кой, какъв, как, колко и др.), напр.: избя`гвам… Със следващо изречение със съюз да. Стремя се, гледам да не правя нещо; отбягвам. Избягвам да говоря за това.
б) Отбелязват се случаите, когато отделно значение на някое съществително се реализира само при свързване със съгласувано или несъгласувано определение, напр. атмосфе`ра… 3. Прен. Само ед. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Среда, обкръжаващи условия, обстановка. В тая враждебна атмосфера .. Сара още повече се прилепяше до Александра. Ив. Вазов… Творческа атмосфера. Приятелска атмосфера. Атмосфера на оптимизъм..
в) Отбелязват се случаите, когато реализацията на значението зависи от определена синтактична позиция. Така напр. при някои наречия е налице определена връзка между значенията и вметната им употреба, напр.:
си`гурно… 1. С увереност, твърдо, непоколебимо. Знаех, че ще успея! Работех мълчаливо, точно и сигурно. П. Вежинов… 2. Като вмет. дума. За означаване на почти пълна увереност в реалността на съобщавания факт. Със своите, проникнати от топла обич думи, тя, сигурно, ще ме насърчи в моето начинание. Т. Влайков…
VIII. При определяне на значението на думите в Речника се държи сметка и за смисловите взаимоотношение между отделните лексикални единици. В това отношение най-лесно е да се установят смисловите взаимоотношения между думи, които са помежду си и в словообразувателни отношения, т.е. между дума и производна от нея. Напр. определянето на значенията
