реализиране на значението на дадена лексикална единица при определени условия, т.е. зависимост на значението от задължителната връзка на съответната дума с други думи от лексикалната система на българския език.
VII. А. Като илюстрация за отразяването на първия тип (реализиране на значението именно при задължителна лексикална съчетаемост) могат да се посочат следните два случая:
1. Обусловената от установената, затвърдена езикова практика ограниченост в съчетаемостта на някои думи в определени значения. Например реализацията на някои от значенията на глагола вдигам само с определен семантичен кръг от съществителни се дава по следния начин: вди`гам… 21. В съчет. със същ. като тояга, сопа, дърво, камшик и под. Замахвам, заканвам се да бия, да ударя… 23. В съчет. със съществителни, които показват борба (най-често въоръжена), означава започване на действие по значението на съществителното. Вдигам бунт — започвам да се бунтувам. Вдигам въстание — въставам. Вдигам стачка — стачкувам.
2. Ограничеността в реализацията на значенията, обусловена не от езиковата действителност, а от извънезикови, екстралингвистични фактори, т.е. от самата реална действителност, се отбелязва така, срв. високо`сен… прил. Само в съчет.: Високосна година. Всяка четвърта година, която има 366, а не 365 дни (с 29 вместо с 28 дни през м. февруари).
VII. Б. Под конструктивна обусловеност на значението се разбира използването на думата в определено нейно значение като компонент обикновено в конструкции (фразеосхеми), които имат задължителен лексикален компонент или компоненти (постоянна част на конструкцията) и изменяща се част, която свободно се избира от говорещия, но и тя е понякога категориално ограничена и обикновено е организирана по определен начин (напр. свободно избираната дума се повтаря), напр. човек до човек, врата във врата, счупен несчупен и др. При разработване на статиите на съответните думи, респективно значения, се налага да се опише много внимателно и точно конструкцията, в която те влизат. Така напр. конструктивно обусловеното значение на патя, което се среща в конструкция със задължителните лексикални компоненти какъв (каква, какво и пр.) ще се даде по следния начин: па`тя… В мин. неопр., във въпрос, изр. с какъв (каква, какво), някакво същ. и местоим. те (го и др.). За изразяване на учудване, протест, поради някакво неточно, нелепо твърдение, изказване или въпрос, който буди недоумение. — Или заради някои недисциплинирани председатели ще проваляме плана на цяла околия? — … — Какви планове и какви графици са те патили? — рече най-сетне Малеев. — Че хората да не са като добитъка? Вкарвай ги с пръта в кошарата…, и ги изкарвай, когато ти се доще? Ст. Марков… Някои ловци може да ходят край село и пушкат на дивеч. — Що думаш ти, тейко, среднощ какъв тя е лов патил? На! ето ти и друга пушка. Ил. Блъсков…
VII. В. Друга страна, която намира отражение в Речника, е връзката между лексикалното значение и граматичното значение и функции на отделните лексикални единици.
1. Връзката на лексикалното и граматичното значение се изразява в
