те`гля ’дърпам, отмествам’, чи`ни ми се ’мисля, смятам, струва ми се’, но чи`ня ’правя, върша’)*: домързя`ва ме несв.; домързи` ме, мин.св. домързя` ме, св., непрех.
18. Безличните глаголи, които означават природни явления — мръ`ква, съ`мва, ръми`, роси` и т.н., както и тези безлични глаголи, които могат да се употребяват и само в 3 л. (с подлог), също се обработват като отделни заглавни думи, след които се посочват необходимите граматични форми: мръ`ква несв.; мръ`кне, мин.св. мръ`кна, св., безл.
VI. Неизменяеми части на речта. 1. Наречия, предлози, съюзи, частици, междуметия — имат съответни граматични бележки: нареч., предл., съюз, частица, междум.
2. Преходът им към други части на речта се посочва в края на статията с бележка „Като…“, напр.: откъде` нареч. 1.… 2. Като съюз…; бе частица… 3. Като съотносителен съюз…
3. Относителните наречия имат граматична бележка нареч.-съюз: къде`то нареч.-съюз…
4. Наречията, от които са се развили съюзи или предлози с ново значение, но семантичната връзка е запазена, имат граматична бележка нареч. и съюз или нареч. и предл. В статията функциите на отделните лексико-граматични категории са разграничени с римски цифри I и II, напр.: затова` нареч. и съюз. I. Нареч.… II. Съюз…; поди`р предл. и нареч. I. Предл.… II. Нареч.…
5. Ако промяната във функциите на наречието или служебните думи е съпроводена с пълно разграничаване на значенията, тогава те се дават като отделни заглавни думи (омоними): да1 частица…, да2 съюз…; а2 съюз…, а3 частица, а4 междум.…
6. Предикативната употреба на наречието, дадена в отделно значение, се оформя така: С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед.: ра`достно нареч. 1.… 2. С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. Обикн. при лич. местоим. в дат. а) Означава, че от някого се изпитва чувство на радост, б) Означава, че някъде има радост, радостно настроение; грехота`, мн. няма, ж. С гл. съм в 3 л. ед. грехота е….
7. Наречия, при които се отбелязва вметнатата им употреба като отделно значение, имат граматична бележка към това значение „Като вмет. дума“. безусло`вно нареч. 1.… 2. Като вмет. дума…
8. Междуметия (главно звукоподражателни), употребени като сказуемо, имат граматична бележка „В сказ. функция“. бух междум. 1.… 2. В сказ. функция. а) Бухвам… б) Бухвам се…
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДУМИТЕ С ОГЛЕД НА УПОТРЕБАТА ИМ
На фона на лексиката, която се употребява във всички функционални стилове на книжовния език и е лишена от експресивна и емоционална окраска, се отделят онези лексикални единици, които се нуждаят от специални бележки — условно обобщени като „стилистични“. Част от тези бележки
