миров, Б, 105. Азлък на цигарлък. 2. Част от кремъклия пушка или на пищов, където се сипва барут. И мъжът, очуден, имаше крила:/ отзади, до него, жена му любима/ гледаше в азлъка пупал дали има. Ив. Вазов, Съч. I, 178. Очевидно това беше ударът на кремика и запалването на азлъка на едно чекмалия оръжие, което не хвана. Ив.Вазов, СбНУ П, 147.
— От тур. agizlik.
АЗМАК, мн. -ци, м. Диал. Мочур, тресавище, млака. Те се криеха из кориите, из небраните царевици, из камъшите и тръстиката на азмаците. Г. Караславов, Избр. съч. X, 40. Вървим сега през един азмак. И като прескачаме от камъче на камъче, аз вече с пълна увереност се държа за ръката на байко. Т. Влайков, Пр I, 207.
— Тур. azmak.
АЗО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: азот, азотен, напр.: азоамин, азобензол.
АЗОГРУПА ж. Хим. Двувалентна група, съдържаща два азотни атома, характерна за всички азосъединения.
АЗОЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. В съ-чет.: Азойска ера. Геол. Най-старата ера от историята на земята, през която няма следи от организми; архайска ера.
— От гр. а^аюс; 'който е без живот'.
АЗОСЪЕДИНЕНИЯ, мн., ед. (рядко) азосъединение, ср. Хим. Органични съединения, съдържащи азогрупа, много от които се използуват като багрила.
АЗОТ м. Хим. Химически елемент N — газ без цвят, вкус и миризма, по-лек от въздуха, не гори и не поддържа горенето и е главна съставна част на въздуха (79%), на белтъчните вещества и на много химически съединения.
—От гр. а 'не, без'+ £a)ii 'живот'.
АЗОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Хим. Който съдържа азот. Азотен окис. Азотни соли. Азотна киселина. Азотни съединения. Азотни торове.
2. Предназначен за получаване съединения на азота. Азотен завод.
О Азотно хранене. Агрон. Подхранване на почвата с вещества, съдържащи азот.
АЗОТЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който съдържа азот. Азотеста е оная храна, у която в състава има най-много азот. КН, 1873, кн.5, 9.
АЗОТИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Техн. Насищане на повърхностния пласт на стоманени изделия с азот, за да им се придаде по-голяма твърдост; нитриране, азотиране.
АЗОТИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Техн. Насищам повърхността на стоманени изделия с азот. азотирам се страд.
- АЗОТИ`РАНЕ ср.Техн. Отгл. същ. от азотирам и от азотирам се.
азмак
АЗОТИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Азотиста киселина. Хим. Нетрайна едноос-новна слаба киселина, която съществува само във водни разтвори или пари, с известно приложение в химическата промишленост. Азотистата киселина е нетрайна и се разлага на азотна киселина, азотен окис и вода. Хим. VIII кл, 1958, 87.
— От рус. азотистми`.
АЗОТНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: азотен, напр.: азотно-калциев, азотно-кисел, азот-но-кислороденидр.
АЗОТНОТОРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Предназначен за получаване на изкуствени торове, съдържащи азот. Азотноторов завод.
АЗОТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Азотен.
АЗОТОГЕН, мн. няма, м. Хим. Вид азотен тор, който съдържа специални микроорганизми, със свойство да усвояват атмосферния азот. Азотоген.. този бактериален тор се получава., по изкуствен начин и се разпространява в бутилки. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 27.
АЗУР мн. няма, м. Синя боя, употребявана при изследвания в микробиологията.
— От перс. през араб. lazaward , през фр. azur.
АЗУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Рядко. Прил. от азур; азуров.
АЗУРИН, мн. няма, м. Хим. Тъмносиньо багрилно вещество.
— От араб. през фр. azurine.
АЗУРИТ, мн. няма, м. Минер. Естествен меден карбонат със светлосин цвят, който се използува като синя боя и за добиване на мед.
АЗУРОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от азур; азурен.
АЗЪР нареч. Диал. Хазър. Сега, азър има тук майстори, .. , с един захмет барем и мойта беля да откарам. Т. Влайков, Съч. III, 193-194.
АЗЪРБАЙДЖАНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж от основното население на Азърбайджан.
АЗЪРБАЙДЖАНКА ж. Жена от основното население на Азърбайджан.
АЗЪРБАЙДЖАНСКИ, -а, -о, мн. -и.
Прил. от азърбайджанец и от Азърбайджан.
АЗЮРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Лазурен. В средата на градината, между два водопади, са издигаше един околчест салон .., на когото азюрния свод, населен със златни звезди, представляваше сичките съзвездия на планетите. И. Адже-нов, ВК (превод), 29.
— От фр. azure.
АЙД, мн. няма, м. Остар. Подземно царство; преизподня, ад. И Посейдон, влас-
айд
267
