Page:RBE Tom1.djvu/592

От Читалие
Версия от 05:54, 5 декември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


2. Поет. Който не може да се изброди, на който не може да се стигне краят; безкраен. Да, вятърът, ден и нощ що връшка из балкани, / из пущинаци, из безбродни океани, / и носи легкий прах на сълзи и тегла / и радости безброй връх своите крила... К. Христов, Избр. стих, 234. Кръстосаха се [съдбите ни] само — и с прободени / души и мисли, и в кръвта с една отрова — / завърнахме се в корабите — и в безброден, / самотен, неизвестен път се впуснахме отново. Е. Багряна, СЧ, 54.


БЕЗБРОДЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Нар. - поет. За река и под. — безброден (в 1 знач.). Подухнал ми тих бел ветър, / та ра-знишал Бело море, / та откарал три гемии / на зло место безбродливо. Нар. пес., СбНУ XLIII, 491.


БЕЗБРОЕН, -ойна, -ойно, мн. -ойни, прил. Който няма брой, не може да се изброи, който е в голямо количество; неизброим, безчислен, безчетен. Далеч на изток, .. , виждаха се големи и черни маси от хора .. На друго място една безбройна тълпа, като черен мравуняк, бягаш§, разпръсната из желтите стърнища. И. Йовков, Разк. I, 142. Ето ти и слънцето се подаде над планината — червено, огнено и освети с безбройните си огнени лъчи най-напред височините, а после и низините. Ц. Гинчев, ГК, 251. Стихията морно почива, / в от-сенки безбройни безкрайната шир се прелива. Д. Бояджиев, С, 21. Цяла нощ земята и морето бяха осветени като ден от безбройни огневе. Д. Попов, СбРС (превод), 33. Йотка [откак] се, Йелке, с теб юзехме, / даде ни Господ сдобихме, / имане, либе, безкрайно, / и пари, либе, безбройни. Нар. пес., СбНУ XIV, 47. Безбройно множество.


БЕЗБРОЙ неопред. колич. нареч. В съчет. със същ. за нещо, което може да се брои и измерва по количество. Много голямо количество от нещо, извънредно много на брой. Върху селото jiadflxa сега безброй шрапнели и гранати. Й. Йовков, Разк. II, 155. Голяма беше гората и по клоните на старите дървета чуруликаха безброй пойни птички. Св. Минков, ПК, 26. По тия ри-дища и долища накъм полето имаше безброй пътеки и проходи, та можеше да се мине навсякъде с кон леко и бързо. Д. Талев, И, 537. На небето блещукаха с тънък и остър блеск безброй звезди. Н. Бончев, ТБ (превод), 42.


БЕЗБРОЙ, -оят, -бя, мн. няма, м. Поет. Безбройно множество (обикн. хора). Сутрин тръгвам. / Фабричният път / го задръства / с рубашки / безброят. Н. Вапца-ров, Избр. ст, 78. И как мъчително те дирех сред безброя I по гмежни пътища, по глъчните стъгди. П. К. Яворов, Съч. I, 168. Възпявахме те, наше бъдеще, в поеми, / а вече те догонваме, мечтано време! / .. / Израстват из средата на безброя / в заводи и полета новите герои. Мл. Исаев, ЗМ, 30.


БЕЗБРОДЛИ`В


БЕЗБРОЙНО. Нареч. от безброен; извънредно много; безброй.


БЕЗБРОЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Безбройно, безчислено количество; безчисленост. Ние изскубнахме от природата по-много тайни в разстояние на сто години, отколкото човешкият род не беше открил в безбройността на вековете. А. Адженов, ВК (превод), 94.


БЕЗБУКВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Неграмотен, неук; безкнижен. „Сега или след няколко часа хиляди българи .. ще решат своето участие в борбата. Макар и безбуквени, прости, те без колебание ще намерят мястото си в новите събития.“ В. Мутафчиева, ЛСВ И, 270. 2. Като същ. Неграмотен, неук човек. В по-малка възраст, като ся учат млади в тая [писмената] наука, която .. е полезна и на безбуквените, и на мудрите, преминуват с ред в други, по-мъчни. С. Доброплодни, П, VI-VII.


БЕЗБУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил.

1. През който няма буря, несмущаван от буря. А имаше нещо ужасно в тези брегове, което нарушаваше тихата радост на слънчевия и безбурен ден. Б. Шивачев, ПЮА, 235.

2. В който няма буря, несмущаван от буря. Ти [морето] биваше безбурно, светло, бисерно — когато / .. / очи отварях — и те гледах без да стана, / като картина, в правоъгълника на прозореца ми прикована. Е. Багряна, ЗМ, 58.

3. Прен. Поет. Който протича без тревоги, тихо, спокойно; спокоен, безметежен. По широкия манастирски двор, .., мирно и тихо си тече безбурният живот на братята. Елин Пелин, Съч. I, 189. Точно такъв герой му трябваше — силен, храбър, самоотвержен; мъж, който не се бои от никакви жертви заради любовта си, не се ръководи от дребнави еснафски съображения за спокойствие и безбурно щастие. Л. Дилов, ПБД, 192-193. Върнете ми безбурната любов, / върнете ми желанията прежни. Н. Лилиев, Ст, 93.


БЕЗБУРНО нареч. 1. Без бури. Ей дружина! Честита година! / Чест дал Господ кому както знае, /.. на плувците безбурно да плуват. П. Р. Славейков, НМК, 73-74. 2. Прен. Поет. Тихо, спокойно, безметежно. Хората си живееха мирно, безбурно. Те си гледаха работата — в канцелариите, в дюкяните, в работилниците, във фабриките... М. Кремен, РЯ, 527. В съня си те виждат, о сладка измама, / че стигат честити честита страна, / где всички живеят безбурно, где няма война. Н. Лилиев, Ст, 55.


БЕЗБУРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безбурен.


БЕЗВАЛЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни,


БЕЗВАЛЕЖЕН