Page:RBE Tom1.djvu/544

От Читалие
Версия от 00:20, 5 декември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


танка война или със съседите си, или с римляните; юначеството било у тях най-първа добродетел. Бардите, сиреч поетите на това време, прославяли Фингала за тази добродетел. П.Р. Славейков, СК, 120. // Разш. Поет. Никой от тъй наречените природни певци — .. — со своите песни не ои могъл да мери мегдан с песните на тоя бард, в които се огледва животът на народа. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 136. Вазов, верен на старото си увлечение от великия бард на романтизма, се е повлиял силно от риториката и патоса на Юго, без обаче да им се подчинява до степен да губи искреността и оригиналността си. М. Арнаудов, Пл, 1969, кн. 23, 50. Ако Раковски стои далеч, много далеч от Ботева по хайдушките си песни,.., то той бе по-щастлив от него:.. Впрочем, освен нееднаквата сполука, с която са пели двамата барди на хайдутството, съществува и една друга разлика между тях. Ив. Вазов, Съч. XIII, 78. Ала един ли вид засади само вардат / во нашия живот мъдреца, мага, бардът? К. Христов, ПП II, 108.

— Келт. bard през рус. бард.


БАРДАК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Стомна; бар дук. Айде у дома да идем, та да премениме, / та да премениме наша сестра Мана, /../ да я пратим на Баш бу-нар чешма, / да налива зелен бардак с вода. Нар. пес., СбНУ XIV, 77. Дона иде от манастир, /у ръка ю зелен бардак, /у бардако студна вода. Нар. пес., СбНУ, XLIII, 538.

2. Количеството течност, което се вмества в такъв съд; стомна, бар дук.

3. Вид голяма чаша с дръжка. Моме спиет стреде двори`е, / стреде двори`е на одарот; / над глаа му бардак вода / во бардакот киска цвеке. Нар. пес., СбБрМ, 400. При глава й седеф скемле / на скемлето билюр бардак, /във бардака шекер шербет. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 106-107.

4. Количеството течност, което се вмества в такава чаша.

— Тур. bardak.


БАРДАК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Пренебр. Публичен дом. Но това е човек без морал! Обърнал е на бардак тоя културен клуб. Ст. Даскалов, ЕС, 328. Състари ме този мой син. Състари ме и щв ме умори. Събрал се е с тайфа от офицерчета и адвокатчета. .. Нощ през нощ по бардаците осъмват. В. Геновска, СГ, 135.

— От рус. бардак.


БАРДАКИ`НЯ ж. Остар. Пренебр. Проститутка.


БАРДАКЧИЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. Пренебр. Съдържател на бардак2, на публичен дом.


БАРДАМА ж. Млада жена, която забавлява посетителите в бар, в кабаре. Тя не беше като ония наперени лондонски кръчми, където бардамите носеха вечерни рокли и сервираха със замръзнали усмивки, а когато говореха с посетителите, гласовете им скърцаха като стари, ръждиви пили Бр. Йосифова, БЧМ, 193.


БАРДАК1


БАРДАЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бардак1 (в 1 и 2 знач.); стомничка, бардуче, барде. Влегуайки бабата во двор кай бога-тио,.. полека, полека му пошла зад него и зела бардачето со вода, що било зад бога-тио. Нар. прик., СбНУ XIV, 106.


БАРДАЧЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от бардак1 (в 1 и 2 знач.); стомничка, бардуче, бардучец.


БАРДАЧКА ж. 1. Вид сливово дърво, което ражда едри, тъмновиолетови плодове. След Кюстендилска синя слива бардачка е намерила най-широко разпространение в повечето от овощарските райони на страната. П. Маринов, ССБ, 98. 2. Плодът на това дърво. — Всякакви сливи, байно! Кюстендилски, троянски, чепин-ски. .. Кой каквито иска. .. Кумбулки, жълти зънки, червени джанки, тлъсти бардач-ки и сочни дебелици. ВН, 1960, бр. 2639, 4.

— От тур. bardakerigi.


БАРДАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бардачка. 2. За очи — който по форма наподобява на бардачка (във 2 знач.). Е, бил барабанът за някаква си изгубена бяла коза със сиви бар-дашки очи на име Белуша. Г. Краев, Ч, 16.


БАРДЕ, мн. -та, ср. Диал. Малък бардак1 (в 1 и 2 знач.); стомничка, бардаче, бардуче, барде1. Отсреща на чешмата дойде един обущарски чирак, наля вода в едно барде, вдигна го и добре се напи. Т. Харман-джиев, КЕД, 207. Запратил Бальо, запратил / на руса Вела на годеж /.. / девет бар-дета с ракия. Нар. пес., СбНУ XXV, 33.


БАРДЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от барде; стомничка, бардаче. До четиреде-сеття сяка заран с барденце .. ходеше на гробищата да пали кандила и да прелива гроба. Т. Влайков, Съч. II, 288. И тръгна след Велика, като зла нечиста сянка, сест-ричето и`. За вода ли отива — то ще вземе барденцето. Ил. Волен, ДД, 95.


БАРДУК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бардак1 (в 1 и 2 знач.); стомна. По един. по двама мъжете тихо прекрачваха високия праг. Вътре се събуваха край стената, поливаха си с бардука и си наквасваха лицето, краката, ръцете. Б. Несторов, СР, 90. Деница девойка / нале зелен бардук / .. / па подаде вода / на юнак бошначе. Нар. пес., СбВСт, 118.

— От тур. bardak.


БАРДУН м. Многогодишно тревисто растение от семейство лилиеви, с дълго стебло, на чийто връх са разположени гроздовидно красиви бели цветове, и с клубеновид-ни корени, от които се получава скорбяла.


БАРДУН