Книж. 1. Хоризонтално поставена лента, обикн. с изрязани като лястовича опашка краища, като прибавка към лентата на носен на гърдите орден. Той [поручикът] имаше на гърдите си четири кръста за храброст. Един войнишки сребърен кръст, същия с бант, един златен и най-после офицерския кръст за храброст. .. Две малки момичета,.., гледаха в сините ценхпи, усмихваха се и очите им горяха. И. Йовков, Разк. III, 130-131.
2. Лентовидно украшение обикн. от скъп плат. Едноцветните расови коне .. с дългите сини наметала, украсени с вензели и със сърмени бантове на зигзаг, стъпваха грациозно и нервно. М. Кремен, РЯ, 66.
3. Остар. Възел на вратовръзка. Носи права, демодирана яка, силно изрязана отпред, тъй че в отвора й стърчи адамовата ябълка на шията, връзка — извехтяла, също тъй отдавна излязла от мода, с грамаден бант, в който, обаче, не липсва цякдква чудновата металическа карфица. Й. Йовков, М, 155.
— От нем. Band ’лента, ивица’.
БАНТУ, мн. няма, м. 1. Събир. Група народности, които съставят основното население на Южна и Централна Африка и се отделят в обособено езиково семейство. Негрите се отнасят към т. нар. група банту, които населяват почти цялата южна половина на континента Африка. Б. Петровски и др., ЮР, 58. Западна тропическа Африка, населена предимно от народа банту, също се слави със своето самобитно изкуство. ВН, 1959, бр. 2559, 4.
2. Отделно лице от това население. През 1928 г. един от прогресивните дейци на Африканския национален конгрес — Д. Гу-менде, посети Съветския съюз. Това беше първият банту, който посети СССР. Б. Петровски и др., ЮР, 84.
3. Събир. Езикозн. Група сродни езици, говорени от това население. Банту езици.
— Афр. bantu.
БАНЦИГ, мн. -ги, м. Техн. 1. Дърворе-жеща машина, със стоманена безконечна лента, за праволинейно, дъгово или криво-линейно рязане на дървен материал, употребявана в дървопреработвателната и мебелната промишленост. За амбалажното производство се използуват много от общите дървообработващи машини, като гатери, банциги, циркуляри, фрези, .. и др. В. Цветков и др., МТД, 23.
2. Подобна машина, употребявана за раз-крояване в кожарската и обущарската промишленост и в конфекцията за облекло; банцигмашина. Въведе се кроене на платовете с банциг, което значително подобрява качеството при тази манипулация и увеличава производителността на труда с 25 на сто. ВН, 1962, бр. 3247, 2.
— От нем. Bandsage.
БАНТУ
БАНЦИГАР, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Човек, който работи на банциг.
БАНЦИГМАШИНА ж. Техн. Банциг (във 2 знач.). По-нататъшното разкроява-не на скатания текстил на отделни детайли става на банцигмашина (лентова машина). П. Цветков и др., ТОП, 151.
БАНЦИГОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от банциг. Взема се разрязаната на отделни ивици тъкан и без да се повдига от масата, се придвижва към банциговата лента. П. Цветков и др., ТОП, 169.
БАНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бан2; много дребна монета, стотинка. Че иди Стрътиле, че иди / .. / дремна просия ти проси/.. /секи ще банче да фърли. Нар. пес., СбНУ XXVI, 21.
БАНЬОСАМ. Вж. баньосвам.
БАНЬОСВАМ, -аш, несв.; баньосам, -аш, св., прех. Диал. Къпя. баньосвам се, баньосам се страд. и възвр. Каквото и да сготви жената, все на нафта ми мирише, нагълтахме се с машинно масло. Казвам на жената, че се банъосваме на топлата вода след работа, ама тя пак обръща гръб: „Миришеш, вика.“ Ст. Даскалов, ЗС, ЪЪ1.
— Друга форма: баносвам.
БАНЬОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от баньосвам и от баньосвам се.
— Друга форма: баносване.
БАНЯ ж. 1. Помещение в жилище, предназначено за къпане. До спалнята беше тоалетната и банята, цялата облицована с фаянсови плочки. Порцелановата вана можеше през цялото денонощие да се пълни с топла и студена вода. Г. Белев, КВА, 72. — Вие навярно искате да се изкъпете? — попита старата негърка, като отвори тясната вратичка на банята, където имаше само душ. Ал. Бабек, МЕ, 83. Той влезе в тясната домашна баня, прилична на килер, дето светеше лампа и дигаше пара голям котел топла вода. Ем. Станев, ИК I и II, 98.
2. Обществена сграда с душове, вани, басейн и др., предназначена за къпане. Когато да минем дола, зад който е селото, видяхме сред него една стара каменна сграда, уединена. То беше банята. Ив. Вазов, Съч. XV, 116. На пътя между Колизея и Via Appia са Константиновият триумфален арк и баните Каракалла. К. Величков, ПССъч. III, 54. Отивам на баня.
3. Обикн. мн. Специално обзаведено място с басейни с минерална вода, помещение за хигиена, процедури и под. край минерални извори, използвано за къпане с лечебна цел и за отдих. Мама замина на баните с най-мал-кия ни брат, за да се лекува. А. Михайлов, ДШ, 39. В края на чаршията „Булеварда“ се превръщаше в шосе, .. , което водеше към минералните бани и железопътната стан
БАНЯ
