Page:RBE Tom1.djvu/527

От Читалие
Версия от 21:10, 4 декември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


шъл,.. И, разбира се, - има ли интересни бамбини, както се изрази единият от кинорежисьорите. Г. Узунов, HP, 4. Васил: Тя е чудесна бамбина, но вдигне ли слушалката - мрежата се блокира автоматично! Др. Асенов, И, 32. Тачи, уважава той жените. / Ето вчера даже без причина / съкрати един добър служител, / за да назначи една бамбина. Г. Свежин, ВН, 1961, бр. 2964, 4.

— Ит. bambina.


БАМБУК, мн. -ци, след числ. -ка, м.

1. Тропическо и субтропическо растение от рода на тръстиката, чието стъбло с височина до 25-§0 м се използва за изработване на мебели, бастуни, въдици и др. Bambusa arundinacea. Освен кокосовата палма и банана, които са типични и най-разпрост-рансни в Ява, твърде много се среща и бамбукът. В. Атанасова, ДБ, 20. Друго много полезно растение в Индия е бамбукът. Той расте на групи като храст. Бамбуковите дървета достигат височина до 15 ми дебелина до 1 м в диаметър. Ек. Мечкова, СМ, 36. Изведнаж през разлюлените бамбуци изскочи носорогът, сърдит, нацупен, кисел — по обичая си. П. Бобев, ГЕ, 62.

2. Само ед. Дървен материал от това растение. Всичко беше издържано в китайски стил: балдахините,.., масички от китайски бамбук с крака във вид на драконови лапи. Д. Добревски, БКН, 46. Предните стени на колибите бяха изплетени от бамбукови пръти. От бамбук бяха и вратите. М. Марчевски, ОТ, 47. А Монката получи от граничарите награда: една чудесна въдичарска пръчка от бамбук с макара и прозрачен невидим конец. А. Каралийчев, СоХ, 108.

— От мал. през рус. бамбук.


БАМБУКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бамбук. Бамбуковото стъбло е кухо, но вътрешността му е разделена на части от плътни прешлени. Ек. Мечкова, СМ, 36. Надолу до бамбуковите гъстаци по реката, по-нагоре до върха на баира и зад него, и наляво, и надясно беше настръхнала черна оран. М. Вълчев, ПСС, 51. Бамбукова гора. Бамбукови култури. 2. Който е направен от бамбук. Далеко-да-леко върху брега на Южното китайско море в сиромашка бамбукова колиба живеела една майка, която имала петима синове. А. Каралийчев, TP, 197. Когато на третия ден, облечен в пролетния си жакет и с бамбуковото бастунче в ръка, Раковски се яви в Министсрството на външните дела, Га-рашанин едва ли не извика от изненада. Ст. Дичев, ЗС I, 248. Бамбукова гарнитура за тераса. Бамбукова дъсчица.


БАМТЕЛ м. Остар. Малка остра брадичка от косми под долната устна. — Това не е малко нещо, .. — каза един дебел нисък, чернокож, с тъничък чер бамтел под дол-нята устна българин. Ив. Вазов, Съч. VI, 84.

бамбук

— От тур. bamteli.


БАМЯ ж. 1. Вид зеленчук от семейство слезови с длановидни, леко нарязани листа и плод месеста шушулка, пълна със зърна. Hibiskus eskulentus. В зеленчуковата му градина винаги можеш да намериш и бамя.

2. Плодовете на този зеленчук, от които се приготвя ястие, туршия и под. — Че защо да не си направя собственоръчно един гювеч със зарзават? — рекох си. — Хем така, както го прави жената — със сините му патладжани, с чушките му, бамята, доматки-те, зеления фасулец, картофките и лютите чушлета? Н. Широв-Тарас, СГ, 81.

3. Ястие или туршия, приготвени от плодовете на това растение. — Мастиката му не е добра на Георгя, па и мезето калпаво; не земе да направи краставички, ами дава кисела бамя! А. Константинов, БГ, 111. Обичам бамя с телешко месо.

— От тур. Ьашуа, Ьашуе. - Други (диал.) форми: бамия, бамня.


БАН1 банът, бана, мн. банове, м. 1. Истор. Титла на управител на област в някои балкански страни през Средновековието. От дясно и ляво на Смилеца седнаха: севас-тократор Радослав, бан Балдьо, първи достойник в царството, старец влиятелен и богат. Ив. Вазов, Съч. XIV, 39. Средецки-ят войвода бан Янука препускаше на кон из града, край крепостните стени и залосте-ните врати. Д. Линков, ЗБ, 54.

2. Истор. Лице с такава титла. В други южнославянски земи, в Босна и в Далмация, бо-гомилството пустило такива яки корени, щото на неговата страна са биле семействата на бановете и на кралъовете. СбС, 68. Петър яде, Петър пийе / със кралъове, със банъове, / със сестра си, със Марика. Нар. пес., СбНУ XLVI, 71.

3. Титла на управител на област в Югославия (1929-1941). // Лице с такава титла. Бан на Хърватско.

4. Остар. и диал. Лице с добро материално положение. Дане, бане, джелепине! Дан ми, бан ми вино пие со селяне, со кметове. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 104.

— От първобълг.


БАН2, банът, бана, мн. банове, след числ. бана, м. 1. Дребна румънска монета, равна на 1/100 от лея. Те сега се хранеха само с по едно хлебче за десет бана на два дни. Ив. Вазов, Съч. VI, 41. 2. Остар. Много дребна монета; стотинка. О Пукнат (счупен, спукан) бан. Остар. 1. В съчет. с без, нямам или друг глагол с от-риц. Никакви средства, нищо (нямам). — Знаеш, не яло от три дена — и няма счупен бан в джеба. Ив. Вазов, Съч. VI, 39. — Проклетникът проклети! Не дава счупен бан. Ив. Вазов, Съч. VI, 14. 2. В съчет. с не струвам (не чиня). Нищо (не струвам). Неговата статия не струва пукнат бан.

бан2