Page:RBE Tom1.djvu/227

От Читалие
Версия от 18:19, 4 декември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена



ОФ, 1950, бр.1811, 4. В къщи Иржи си имаше албум с автографи на състезатели от миналогодишния пробег и от по-миналого-дишния... П. Славински, МСК, 78. Ето портрета на професора по вътрешна медицина, подарен на Ирина с автограф!... Д. Димов, Т, 666.

3. Техн. Вид апарат за копиране.

4. Печат. Автография (в 3 знач.).

— От гр. αὐτός ’сам’+ γράφω ’пиша’.


АВТОГРАФЕН, -фна, -фно, мн. -фни. Книж. Прил. от автограф; автографичен, автографически. Автографен ръкопис. Ав-тографни материали. Автографен надпис. Автографна колекция. Автографно мастило. Автографна хартия.


АВТОГРАФИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Автографен; автографически.


АВТОГРАФИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Автографен; автографичен.


АВТОГРАФИЯ ж. Книж. 1. Точно писмено възпроизвеждане на ръкопис.

2. Разпознаване на автографи, на почерци.

3. Печат. Ръчно написване на букви и текстове или рисуване на фигури върху литографски камък, за да бъдат отпечатани; автограф.


АВТОГРАФОМАНИЯ ж. Книж. Мания, страст за колекциониране на автографи на известни личности.


АВТОГРАФСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от автограф (в 4 знач.) и автография (в 3 знач.). Автографска преса.


АВТОГРАФЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от автограф. Хора, зарязали домовете си, децата си, себе си, а да се превърнат в наши [на гостуващите писатели] сенки през няколкото дни, докато сме при тях. Отплатата им?.. Едно автографче, ако, разбира се, имат някоя от „безсмъртните“ ни книги. Д. Дамянов, ПИЩ, 50.


АВТОГРЕДЕР м. Спец. Самоходен гре-дер. Автогредерите са машини, които обединяват в едно работната и двигателната машина, т.е. гредера с трактора. Д. Христов, СПМ, 233.


АВТОГРЕДЕРИ`СТ м. Спец. Работник специалист, който работи с автогредер.

, АВТОГУДРОНАТОР м. Спец. Самоходна машина, която се употребява в пътното строителство за асфалтиране на пътища.


АВТО ДЕЗИНФЕКЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. В съчет.: Автодезинфекционна машина. Спец. Самодвижеща се моторна дезинфекционна машина.


АВТО ДЕЛО, мн. няма, ср. Съвкупност от познания по управление и поддържане на автомобил.

: АВТОДЕПО, мн. -а, ср. Депо за стари автомобили. Холандци ще строят автоде-по в столицата. ДТ, 1998, бр. 152, 8.


АВТОДЖАМБАЗИН, мн. автоджамба-зи, м. Разг. Автокрадец; автоапаш, автобан-дит. Крадците, двама от най-известните автоджамбази, се спогледаха развеселени. Хр. Калчев, ЦНМ, 8. Заловен е единият апаш от тричленната банда автоджамбази, а другите се издирват. ДТ, 1998, бр. 20, 32.


АВТОДИДАКТИКА ж. Остар. Книж. Самообразование.


АВТОДИНАМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който действа със своя собствена сила.

— От гр. αὐτός; ’сам’+ δύναις ’сила’.


АВТОДОЙЛКА ж. Спец. Апарат за механично доене на животни. Сега вече има ав-топоилки, автодоилки с доилен агрегат тип „рибена кост“. ВН, 1961, бр.3010, 2.


АВТОЕКСКУРЗИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до екскурзия с автомобил. Туристическата агенция „Шипка“ организира и автоекскурзионно летуване по два маршрута. Отеч., 1977, кн. 11,31.


АВТОЕЛЕКТРОМОНТЬОР ж. Специ алист по монтиране на електрическата инсталация в автомобили.


АВТОЕЛЕКТРОМОНТЬОРСКИ, а,

-о, мн. -и, прил. Който се отнася до автое-лектромонтьор и автоелектромонтьорство.


АВТОЕЛЕКТРОМОНТЬОРСТВО, мн. няма, ср. Занятие, специалност на автоелек-тромонтьор.


АВТОЖИ`Р м. Авиац. Летателен апарат, по-тежък от въздуха, с два винта — един безмоторен, свободно движен от въздушното налягане за създаване на подемна сила и втори — моторен, за движение напред.

— От фр. autogire от исп. autogiro.


АВТОЗАВОД м. Завод за производство на автомобили; автомобилен завод.


АВТОЗАВОДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от автозавод. Автозаводски колектив. Ав-тозаводски план.


АВТОЗАСТРАХОВКА ж. Спец. За страховка на автомобил. От него [Държавния застрахователен институт] са поети 80 на сто от автозастраховките. Кеш, 1993, бр. 23, 1.


АВТОЗЛОПОЛУКА ж. Злополука, пътно произшествие с автомобил; автопроизшествие. Един преглед на миналогодишните автозлополуки в столицата ни дава да разберем, че 143 случая са предизвикани от водачите на лични леки автомобили. О, 1978, кн. 3, 43.


АВТОИЗЛОЖЕНИЕ, мн. -ия, ср. Изложение за представяне на най-нови постижения в областта автомобилостроенето; автосалон, автомобилно изложение. Лимузината бе представена на автоизложение в Лайпциг. С, 1998, бр. 106, 16.