Page:RBE Tom1.djvu/226

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


автобус, който превозваше пътници до близките селища. Св. Минков, ПК, 9. Наистина пътят от ресторанта до гарата можеше да се вземе и с автобус, но по това време автобусите минаваха по-нарядко, а и Борис нямаше търпение да чака. К. Калчев, СТ, 270. Театрите бяха пуснали вече, а сегиз-тогиз профучаваха последните автобуси. К. Константинов, ПЗ, 176. Покрай лавката всекидневно минаваше и рейсовият автобус. От време на време профучаваха леки коли, джипове… Б. Несторов, АР, 187. Из въздуха непрестанно се носеше яростното бучене на надземните железници, на зелените двуетажни автобуси и на хилядите камиони и таксита. Ал. Бабек, МЕ, 185.

— От фр. autobus през нем. Autobus. Други (остар.) форми: аутобу`с нем., отобу`с фр.


АВТОБУ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който принадлежи на автобус, представлява негова съставна част. Автобусно кормило. Автобусно шаси. Автобусно ремарке.

2. Предназначен за автобуси. Автобусно депо. Автобусен сервиз. Автобусен завод.

3. Който се отнася до транспорт с автобус или е свързан с него. Автобусно движение. Автобусна връзка с града. Автобусна линия. Автобусна спирка. Автобусна катастрофа.


АВТОВЛА`КЧЕ, мн. -та, ср. Композиция от джип или малка мотриса и няколко теглени от тях ремаркета със седалки за пътници, която извършва обиколки в увеселителен парк и др. В комплекса ще бъде пуснато в движение и десетото автовлакче. Отеч.*, 1977, кн. 10, 28.


АВТОБУ`СЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от автобус; малък автобус. — Отиваме в Бургас. Театърът има премиера. Да видим, да се поучим. И нахълтаха в малко автобусче, което се тресеше, готово за път. С. Северняк, ОНК, 176.


АВТОВАКСИ`НА ж. Мед. Ваксина, приготвена от микроби на болния, който ще се лекува с нея.


АВТОВЛА`К м. Автомобил, бързоходен камион — влекач с прикачени към него ремаркета. На едно място беше спрял камион с ремаркета, автовлак. П. Бобев, ОН, 26. Всяко ремарке на автовлака е свързано поотделно с командния пулт в кабината на шофьора.Товарен автовлак.


АВТОВО`З м. Камион със специално ремарке за превозване на автомобили. Контрабандата била засечена, когато у нас влязъл ТИР автовоз. По документи той превозвал 6 автомобила. ДТ, 1999, бр. 250, 40.


АВТОГА`МИЯ ж. 1. Зоол. Самооплождане при едноклетъчните организми.

2. Бот. Самоопрашване.

— От гр. ἀὐτός ’сам’* + γάμος ’брак’.


АВТОГА`РА ж. Сграда или комплекс от сгради и съоръжения на междинен или краен пункт по автобусна линия за обслужване на пътниците; автобусна гара. Така става винаги в тези автобуси от новата Врачанска автогара*, които всеки ден извозват селото към града и после го връщат обратно. Ст. Поптонев, ОБЛ, 287. В града имаше малък по численост полупрофесионален театър. Режисьорът получаваше заплата на диспечер от автогарата, драматургът се водеше агроном в земеделското стопанство. Й. Попов, СЛ, 46.


АВТОГЕНЕ`ЗА, мн. няма, ж. Биол. 1. Образуване на вещества от клетката в самата клетка; самозараждане, автогенезис.

2. Учение, според което еволюцията в органическия свят се извършва независимо от външните условия и се управлява от вътрешни нематериални и непознати причини.


АВТОГЕНЕ`ЗИС, мн. няма, м. Биол. Автогенеза.


АВТОГЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Който е от самороден произход.; самовъзникващ, автогенов. Хромопротеидите разделяме на две групи — такива, които се образуват в самите клетки — автохтонни или автогенни, и такива, които се образуват от хемоглобина — хеминоглобиногенни. Б. Кърджиев, ОПА, 62.


АВТОГЕНЕРА`ТОР м. Техн. Автомобилен генератор. Изследвал е [ученият] нелинейните колебания на автогенератори и генератори. Вселена 69, X.


АВТОГЕНЕРА`ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. Който се отнася до автогенератор.


АВТОГИШЕ`, мн. -та, ср. Гише за продаване на билети за пътуване с автобус.


АВТОГО`Л м. Спорт. При футбол и други подобни игри — вкарване на топката във вратата на собствения отбор.

Вкарвам си / вкарам си автогол. Разг. Сам си навреждам.


АВТОГРАВЮ`РА ж. Гравюра, чиято печатна форма (на дърво, метал, линолеум) се изпълнява от самия художник — автор на композицията.


АВТОГРА`Ф м. Книж. 1. Собственоръчен, автентичен ръкопис на автор. Много са любопитни автографите на историческите знаменитости на Европа и Русия. Ив. Вазов, Съч. XVI, 151. По случай на юбилея, Славянската беседа издава един Юбилеен сборник,.. Този сборник е едно изящно издание, в което.., ще бъдат поместени факсимилета от автографите на десетина известни славянски писатели. Ал. Константинов, Съч. I, 75.

2. Собственоръчен подпис, надпис на книга, албум, портрет и др. Особено интересни и ценни са преводите на Вазовите творби на чужди езици. Някои от тия преводи са с автографи или с посвещение от преводачите.