Съч. VI, 80. Петър преглътна, върна се назад, но като подмина няколко крачки, Костадин пак се обади: — Наежил се и все ко-мандува! Ама че губернатор се извъди, а-а! Ив.Петров, НЛ, 209. • В съчет. с а бе, а бре. Надвечер козарко козите закарал. Стопанката млада взела да се кара: — А бре, забраванко, аз нали ти рекох трева да цаскубиш! Ран Босилек, ВП, 8. — А бре, даскалче ... — засмя се друг един байо по-нататък и шумно плю в шепите си: — Ти остави ние да се разправяме со земята. Дике-лът не е като писалка. Д. Талев, И, 523.
съчет. ама а, ама че а. — Земайте, грабайте, народе! — викаше Ручилото. — (iре се потривайте, ами плащайте.. Ама а, целия си тефтер изписах с вересии. А. Ка-ралийчев, НЗ, 88-89. Бе, що е речено, пиле, ластовица се излюпи, хвръкне от гнездото, 4ута се по топлите страни, па ни споходи напролет... Ама че а... Ти не се сърди, то такъв ми е хадетя... Кр. Григоров, Н, 129. вд При подчертаване на задоволство, приятна, изненада. Когато Анго му четеше позив-четата или новините, записани по Радио Щосква, дядо Тома потриваше ръце.. — Хе-\ хе! С Русия ще ми се мерят, а? Видяха ли 5 сега откъде изгрява слънцето? Г. Караславов, Избр.съч. V, 189. Дядо я видял и рекъл: найдох на бабата лисица да си подпла-fftu клашникът.“ Христом. ВВ I, 29. Все тъй сдържано усмихнат, той извади шише
• ршия. Галунка сложи чашки. — А, ракия ) Ml? — ка$а Захари. — Може. Преди ядене
Може. Й. Йовков, АМГ, 78. г) При поздрави,
• Пожелания и благословии. Той скочи отвед-£ ьарж на крака, разтри лицето си и извика:.. fjv^A добре дошъл, другарю председател! ^©г Даскалов, СЛ, 10. — А наздраве, — рече, £tsr Щ° се работи, да е хаирлия! Т. Влайков, j; (Jb4. Ш, 3. • В съчет. а дано (давно). | — Обувай се, па иди та наобиколи биволи-йцата, че е ... да се не отели. Боже, какво ли шще е! А дано е женско. Ил. Волен, РК, 6. Haul му пасем овце, та ще му искам да ни даде у^тцето, дето ни се пада. Свършиле сме
j та рекох, а давно се поприберне оттук-imaM. Т. Влайков, Съч. II, 74. Ж)бикн. удвоено а-а). За означаване на де-цвие, за което се очаква, предполага, че учти сигурно ще настъпи непосредствено и`бд Друго; ха-ха. Лицето му отведнъж се нерви. От очите му а-а сълзи да поте-п. А. Михайлов, ДШ, 41. Разперила криле ржата кравичка] , / а-а, да хвръкне. К. |истов, ЧБ, 238. Задъхан, с треперещ ас, Тошко му разправи всичко. Говореше V’Чувствуваше, че всеки миг, а-а ще падне уПода от изтощение. Сп. Кралевски, ВО, у.Стамен си спомняше как жена му про-Шаръце и мами Тончо, той се люлее неси-ЩНо на едно място, а-а да заплаче. В. Ан-|еев, ПР, 148.
^(Повторена няколко пъти). За означава-g^ie някакво действие се приближава към
своя край след известна несигурност, колебание по отношение на крайния резултат. — Тогава се връщам пак на Дунава, на реката ... Полека простирам дъската, а, а, а, стигна! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 79. 11. За посочване на близко, но неосъществено действие; ха, тъкмо. — Та ... гони я [лисицата] — настига я, гони я — настига я, и а да я пипне вече — изплъзне му се и — пак гоненица отново! Д. Калфов, Избр. разк., 288.
А4 междум. (Удължено аа, ааа, аааа и удвоено а-а или утроено а-а-а) 1. За израз на учудване, на изненада. Един ден край землянката се появи ловджийско куче. След него и човек с ловджийска пушка. . — Стой!
— извикаха му партизаните. — А!... — възкликна човекът и вдигна ръце. К. Ламбрев, СП, 92. — Какво ли е туй нещо тука? — / извикал царят на въздуха; / — а, виждам охлюв! Ст. Михайловски, XV, 71. — Арестуваха оратора! — А-а! — учудено възкликна някой от тълпата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 125. Тогава бръмбарът се изпъчи,.. и дигна застрашително пипалата си .. —Аз съм главатар на всички бръмбари в този край! — Ааа, тъй ли било! — учуди се престорено биволът. СбХ, 128. — Тебе ясно ли ти е, че мене никой не може да ме уплаши?... — А-а-а!.. — с подигравателно учудване се отзова Пешо. Т. Монов, СН, 122. Владиков: Тия пари ще служат за разноски на човека —.. — който ще тръгне за Цариград с мисията (понижава гласа си) да убие султана. Всичките: Аааа! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 20.
2. За израз на задоволство или възхищение.
— А! Богата работа, мамо, — каза Драгой, като впери алчен поглед в златисточервената чорба. Ив. Вазов, Съч. XII, 54. — А! Браво! Виното е чудесно. Елин Пелин, Съч. IV, 127.
3. За израз на несъгласие, на недоволство или закана. Филип се понаведе към Коля и му пришепна нещо. — А-а-а! Филипе! — извика Колю — Докачам се. Аз такъв чиляк не съм! Й. Йовков, ЖС, 72-73. — И ние се-гиз-тогиз сме подрасквали, на младо време, де!.. — А! Еснафи сме, значи? Ив. Вазов, Съч. X, 23. — Ако го съдиш за побой, ще го затворят. — Ааа, — завика пак Нена — не ща да го затворят. Елин Пелин, Съч. II, 149. Извинявайте,.., ама така не се жени единствена дъщеря, и то дъщеря на полковник. Младоженецът трябва да се отсра-ми, че дяволите го взимат, а! Св. Минков, РТК, 118. Сенебирски: Ти, ти, ти. .. Глупак! Куцар: Ей, ей, ей.. Л §а не се залавяш. Остави ме, че., а-а-а! Й. Йовков, А, 50.
4. За израз на досещане. — Защо тази черпня? — попита го Вълнаря преди да гаврът-не чашката. — За сина, чичо Василе. — Ааа! — заклати глава старецът. — Хайде наздраве, и нека да ти е жив и да даде господ и на сватбата му така да черпиш. Г.
