IV. Отбелязването на най-стария книжовен източник за думи и фонетични варианти обикн. от чужд произход носи известна условност. Посочва се не първоизточникът изобщо, а известният на авторите на Речника най-стар книжовен източник според използваните материали от лексикалните картотеки, напр.: ба`нка… — Цариградски вестник, 14. III. 1858 г.
За думи, липсващи в лексикалните материали в картотеките на Института, отбелязани само в речници, се посочва най-старият речник, от който са взети, с бележка „От…“, напр.: ба`ер… — От Н. Геров, Речник на блъгарский язык, 1895.
ОБРАЗЦИ ЗА СТАТИИ СЪС СПРАВОЧЕН ОТДЕЛ:
антипа`тия…
— От гр. ἀντιπάθεια. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869.
аскити`йница…
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: ашкити`йница.
банке`р…
— От фр. banquier. — Други (остар.) форми: банкие`р фр., банки`р нем.
бразда`…
— Други (диал.) форми: брезда`, бразна`, брезна`.
бербе`р… Остар., сега простонар.…
— От ит. barbiere през тур. berber. — С. Бобчев, Пътуване около света (превод), 1873. — Друга (диал.) форма: белбе`р.
белбер…
— П. Берон. Рибен буквар, 1824.
бербе`рин… Остар., сега простонар.
— Сп. Училище, 1871. — Друга (диал.) форма: бе`лберин.
бадева`… Диал.…
— От тур. badi hava. — Друга форма: бадява`.
банке`т1…
— От ит. banchetto през рус. банкет… — В-к Македония, 1. II. 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, 180).
