Page:RBE Tom1.djvu/213

знаци на явленията или предметите чрез отстраняване на преходните и несъществените. абстрахирам се страд. АБСТРАХИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж. С предл. от. Не вземам предвид, оставям без внимание. Абстрахирам се от чуждите мнения. А Абстрахирам се от подробностите.

_От лат. abstraho 'отвличам, отделям'.

АБСТРАХИРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от абстрахирам и от абстрахирам се.

АБСУРД м. Книж. 1. Нещо, което напълно противоречи на логиката, на здравия смисъл; безсмислица. — Не мисли, че не те разбираме. Но неговото искане е невъзможно. Просто абсурд. . — Щом той се е заел, ще стане. Б. Балабанов, Избр. пр И, 176. Баба Бекир дълго време не могъл оа побере в ума си тоя абсурд, щото голобради момчетия да могат да бъдат кадии! М. Георгиев, Избр. разк.1 193.

2. Като нареч. Изключено, невъзможно, абсурдно. За висше образование не смеех да мечтая — да намеря работа — абсурд. Г. Стаматов, Разк. II, 134.

О Драма (литература, произведение) на абсурда. Изк. Течение в западноевропейската съвременна драматургия (С. Бекет, Е. Ио-неско), което представя света като абсурд и изразява песимизъм, невъзможност за истинско общуване, стигащо до тотално безсмислие. Извади един свой разказ. . Признавам, не успях много-много да вникна в него., беше ми любопитно, но по това време нямах представа., от литературата на абсурда. Г. Данаилов, ДС, 199.

— От лат. absurdus 'неблагозвучен, несъзвучен, глупав*.

АБСУРДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. Който противоречи на здравия смисъл и е невъзможно да се осъществи или да съществува; безсмислен, нелогичен. Сега я привличаше Ередиа с абсурдната вяра в своя бог, с фанатичното си целомъдрие. Д. Димов, ОД, 234. От вечно будното му око [на колегата] на професионалист,.., не убег-на абсурдния текст: „Да не се изнася от самолета“. М. Иванов, КБВ, 3. Да се открият странни, чудати и направо абсурдни неща в науката, е не чак толкова трудна работа. Диал., 1990, бр. 28, 12.

АБСУРДНО. Книж. Нареч. от абсурден; безсмислено, нелепо. Аз съм сам, абсурдно сам, — нещо скрито, което вече не може да се намери, дори и да се впусне човек да го дири. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 35. Абсурдно е да се надяваме, че ще ни намерят под снега.

АБСУРДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на абсурден; безсмислица, нелепица. „Нека не задиряме много-много Вазову, а да приемем от него туй, що е могъл да ни даде той“ .. „Защото всичко в тоя свят е релативно, всичко се цени според времето и мястото му; затова, кога ценим Базовите произведения, трябва да имаме винаги пред вид, че ги е писал наш българин“ и пр. За да се види абсурдността на тая мисъл на господина професора по филология, ний ще направим,.., няколко логически изводи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 343-344. Де Вото стига до абсурдността да обяснява „Том Сойер“ с интереса на писателя към мрачните подсъзнателни импулси на човешкия ум. В. Ша-ренков, С, 1951, кн.2, 166.

абстрахиране

АБСЦЕС м. Мед. Възпаление, при което се образува изпълнена с гной кухина в тъкан или орган в организма на човек или животно; гнойник. С дърводелски клещи успя да извади два предни зъба, но не можа да извади кътниците, които постепенно се разрушаваха и му причиняваха неприятни абсцеси. Д. Кисьов, Щ, 438. Белодробен абсцес.

— От лат. abscessus.

АБСЦИСА ж. Мат. Координатата на точка върху хоризонтална ос в равнината, с която се определя ориентираното разстояние на точката до ординатната ос. За намиране положението на една точка в равнината ние си служим с координатна система, обикновено правоъгълна, като положението на точката се дава с абсциса и ордина-та. Астр. XI кл, 1958, 15.

— От лат. abscissus 'отсечен, отрязан'.

АБСЦИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Мат. Прил. от абсциса.

О Абсцисна ос. Мат. Ориентираната права (ос), спрямо която се определя местоположението (координатите) на точка до ординатната ос.

АБУЛИЯ ж. Мед. Патологическо отслабване или загубване на волята при нервно разстройство или преумора; болезнено без-волие. При някои нервнопсихични заболявания, когато поради дълбоки нарушения във волевата област настава състояние на „абулия“, т.е. на болестно безволие, човек може „да няма воля“ дори да вземе от масата нужния му предмет. Псих. X кл, 146.

— Гр. apoi)X{a.

АБХАЗЕЦ, мн. -зци, м. Мъж от основното население на Абхазия, автономна република в Северозападна Грузия.

АБХАЗКА ж. Жена от основното население на Абхазия.

АБХАЗКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до абхазец и до Абхазия. Абхазки език. Абхазка култура. Абхазка литература.

2. Като същ. абхазки, мн. няма, м. Абхазки език.

АБЦИДА ж. Диал. Наплат, шина. Три стари колелета без абциди и едно ново не-доправено лежат пред очите на бай Каля Арабаджията. Ц. Церковски, Съч. III, 212.

абци`да

213