— От гр. ἀψίξ, - ίδοξ ’шина на колело, колело’. Друга форма: обци`да.
АВ междум. За наподобяване лай на куче. — Ав… Ав… Ав… — булдогът Блум / почна — аз със нож, с куршум / страж съм верен зад вратата. Хр. Радевски, Избр. пр. II, 85. — Аз съм куче! Ав! Ав! Ав! — захвана да лае козлето с преправен глас. А. Каралийчев, ТР, 103.
АВА`Л м. Финанс. Задължение, което едно лице, непосочено в полицата, поема още с издаването й наред с акцептанта.
— Фр. aval.
АВАНГА`РД м. 1. Воен. Част от войска или флота, която във време на поход се движи пред главните сили, за да ги предпазва от неочаквано нападение, да събира сведения за противника и др.; предна охрана. Противоп. ариергард. На десети ноември сутринта българският авангард се разгъна за бой и започна настъпление. В. Геновска, СГ, 409. За разлика от адрианополския поход сега той [Симеон] не се движеше с авангарда. А. Гуляшки, ЗВ, 521. След победата си при Седан пруските войски ся упътиха към столицата на Франца; .. Техните стражи и авангарди се явиха пред париските крепости на 16 септемврий. Лет., 1872, 167.
2. Прен. Само ед. Челна, ръководна част на обществена група или класа. Партизаните бяха най-надеждният въоръжен авангард на Партията, Отечествения фронт и народа. Без този авангард не би било мислимо никакво въоръжено народно въстание. К. Ламбрев, СП, 102.
◇ В авангард. Най-отпред (за войници и др. при движение на военна част и под.). Командирът даде заповед за тръгване. Двама партизани излязоха напред, в авангард, а след тях и останалите тръгнаха един след друг в партизански строй. М. Марчевски, ГБ, 180.
— Фр. avant-garde. — Пряпорец, 1903, бр. 25.
АВАНГА`РДА ж. Остар. Книж. Авангард (в 1 знач.). Някои войници от авангардата се затекоха радостни назад, за да кажат на другарите си, че стените на този град са направени от сребро. П. Кисимов, OA II (превод), 57. Дигна се по едно време тежката процесия към т. пазарджишкия [татарпазарджишкия]* път. Тя беше наредена така. Най-напред стража (авангарда) от десетина души конници. З. Стоянов, ЗБВ II, 61.
АВАНГА`РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се отнася до авангард (в 1 знач.). Тия хора съобщиха на Лъв Катаколон без видими признаци на паника и с прости думи, че са забелязали източно от Буртудизос и не кой знае колко далече авангардни части на българската конница. А. Гуляшки, ЗВ, 512-513. Като държали все още Подунавието до Свищов, негови дружини [на Пазвантоглу] непосредствено заплашили Русе, а авангардните му съюзни сили се озовали след успешни боеве чак до Варна. В. Мутафчиева, KB, 162. Авангардни боеве.
2. Прен. Челен, най-пръв, водещ. — Когато говорим за нови, авангардни технологии, ние имаме предвид най-напредничавото. УД, 1983, бр. 48, 8.
3. Авангардистки. Сюрреалистичен портрет на британската кралица изрисува авангардният художник Джъстин Мортимър. ДТ, 1998, бр. 9, 26. Авангардно мислене. Авангардна литература.
АВАНГАРДИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Литер. Изк. Течение в литературата, изобразителното изкуство и музиката от началото на XX в., за което са характерни скъсване с предходната реалистична традиция, търсене на нови, оригинални изразни средства, отдаване на особено голямо внимание на формалната структура на произведенията, абстрактност на изображението и др.
АВАНГАРДИ`СТ м. Последовател, привърженик на авангардизма. — Никой да не може да те обвини, че си ретроград или обратното — авангардист. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 70. Авангардист в изкуството.
АВАНГАРДИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от авангардист.
АВАНГВА`РДИЯ ж. Остар. Воен. Авангард (в 1 знач.). Не че не беше плакал като дете, когато първи път срещна извън Стара Загора авангвардията на Гурка, нито пък че нужди или грижи го гризяха извътре, .. — напротив, дядо Нистор беше спокоен сега на старините си и честит домашно. Ив. Вазов, Съч. VII, 91.
— От ит. avanguardia.
АВАНПО`РТ м. Мор. Предна, защитена от вълнолома част от пристанище, където корабите стоят на котва и където се извършва товаренето и разтоварването им.
— От фр. avant-port през рус. аванпорт.
АВАНПО`СТ м. 1. Воен. Стражеви пост, който се поставя пред войските близо до неприятеля, за да наблюдава и да предпазва от внезапно нападение на врага. Привечер в топлия летен въздух се понася рядка стрелба. Това са първите неприятелски аванпостове, които са се доближили. Л. Стоянов, X, 49. Светкавица… и два изстрела, които събарят снега, .., свалят дъбови клонки над двамата ужасени войници от аванпоста на жандармерийската потеря. З. Сребров, Избр. разк., 91.
2. Прен. Сила, обикн. обществена група, държава и под. в предна, челна позиция срещу врага.
— Фр. avant-poste.
АВАНПО`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, Воен. Прил. от аванпост. Пристигнаха, заморени, неколцина души от аванпостните стражи. Ив.* Вазов, Съч. XXIII, 155. Далеч
