Page:RBE Tom1.djvu/52
Фразеологизмите имат самостоятелно тълкуване, еднакво при всички компоненти на съответния фразеологизъм, поместени като отделни статии, с изключение на компонентите — служебни думи и частици.
1. Тълкуването става обикновено чрез описателна дефиниция (много по-рядко със синонимна), която отговаря на функцията на фразеологична-та единица. Глаголен фразеологизъм се тълкува с глагол и глаголен израз, именен фразеологизъм — с име и именен израз, адвербиалните фразеологизми се тълкуват с дефиниция за наречие и т.н., напр.: правя вятър някому. Разг. Лаская, хваля някого; ахилесова пета. Книж. Най-слабото и уязвимо място на някого или нещо; на трън за доен. Диал. Много нервен, сприхав; на куково лято. Разг. Никога; куцо и сакато. Разг. Грубо. Всички.
2. Други по-малобройни фразеологизми, които не са съотносими с определена част на речта и не функционират като напълно обособени езикови единици с единно значение, обикн. се тълкуват с дефиниция, в която се посочва в какви случаи се употребява фразеологизмът или лицето, предметът, за които се отнася, напр.: да чукна на дърво; чукай (чукни) на дърво. Разг. Употребява се, когато някой каже, че нещо е добро, добре върви или че е станало нещо хубаво (обикн. заедно със съответния жест); на дявола куршум в ушите. Разг. Възклицание, с което се изказва пожелание да не се случи нещо лошо; да ти хвръкне шапката. Разг. За изразяване на учудване, възхищение от нещо много хубаво, необикновено; да се смаеш, да се слисаш.
3. В тълкуването на фразеологизмите от т. I, 1, 2, 3, 4, 5 се отразява сложният характер на значението им, обикновено неговата характеризираща номинация, която почти винаги е съчетана с подчертано изразен експресивен елемент. Затова тези фразеологизми са придружени почти винаги със съответна стилистична бележка, с която се определя видът на емоцио-нално-експресивния им характер (иронпренебргрубо, шег. и др.), тяхната принадлежност към разговорната, простонародната лексика, диалектите {разг., простонар., диал.) или че са характерни за езика на книжнината (книж.).
4. В някои случаи след тълкуването в скоби се обяснява и произходът, източникът на фразеологизма. Това се отнася главно: а) За фразеологизми, които са заемки от книжни, библейски и антични източници, свързани с някакъв религиозен мит, историческа легенда и под.: измивам / измия си ръцете. Снемам от себе си всякаква отговорност за нещо... (От евангелския разказ, според който Пилат, като предал Исус на тълпата за смъртно наказание, си измил ръцете и казал: „Не съм виновен аз за кръвта на този праведник“), б) За фразеологизми, свързани със заглавия на художествени произведения или представящи заглавия на художествени произведения, които съдържат обобщена идеята на цялото произведение, и при фразеологизми, представящи собственото име на герой, станало нарицателно име, напр.: мамин... О Мамино детенце. Подигр. Галено, разглезено дете (по едноименната повест на Л. Каравелов); бай... О Бай Ганьо. Разг. Ирон. Прост, недодялан, хитър, нахален и недоверчив човек; дебелак, простак (по името на героя на едноименното произведение на А. Константинов).
