4. Така наречените от някои автори „фраземи“, т.е. съчетания, в които един от компонентите е добил ново значение, свързвайки се с точно определена лексикална единица, а другият остава семантично непроменен (напр.: бял кахър, бакалски сметки, мечешка услуга).
5. Включват се и близките до сложните названия фразеологизми, които имат експресивен характер (напр.: жълтата гостенка ’тубекулоза’, Дядо Иван ’Русия’).
6. В преработеното издание на Речника към блока на фразеологията се представят и устойчивите сравнения, напр.: бледен като платно, невинен като ангел, прилича ми (отива ми) като на свинче звънче и под.
7. Ясните по смисъл поговорки и пословици се дават като примери към съответното значение (напр. Блага реч железни врата отваря. Послов.).
Същото се отнася и за сложните названия и сложните термини, които по описателен път назовават едно понятие и при които няма семантична трансформация на компонентите им (български език, Българска академия на науките, пощенска станция).
8. Клиширани изрази, като пожелания, поздрави, благословии, клетви и др. (напр.: добър ден, добро утро, за много години, да пукнеш, помози бог, господ здраве да ти дава и др.). Те се дават заедно с фразеологизмите с известни обяснения по следния начин:
годи`на… (Тълкуване. Примери от автори.) ◇ За много години. Благопожелание за дълъг живот.
ден… (Тълкуване. Примери от автори.) ◇ Добър ден. Поздрав при среща през деня.
9. Глаголно-именни съчетания (като: давам заповед — заповядвам, вдигам въстание — въставам), които представят конкретизация на едно обобщаващо значение на глагола, се дават към това значение (вж. Тълкуване на думите, т. VII. А. 1.).
II. В Речника на българския език не са включени:
1. Рядко употребявани фразеологизми, характерни само за отделен диалект (напр. Без три вола два чифта; В здрава нога трън и под.) или фразеологизми — чужди заемки, които не са в духа на българския език и не са затвърдени в книжнината.
2. Жаргонни или вулгарни фразеологизми (напр. псувни и др.).
3. Авторски фразеологизми (оригинални метафорични изрази), които не са се затвърдили в езика (напр. банкетът на живота, Д. Димов; мозъчен ревматизъм, Хр. Ботев).
4. Диалектни фразеологизми от Фразеологичния речник на българския език, когато за тях няма материал и не са известни на авторите на речника.
III. Тълкуване на фразеологизмите. Всички устойчиви съчетания и фразеологични единици се дават в края на речниковите статии на всяка от пълнозначните думи в състава им като се разделят в три блока: а) сложните названия и термини след знака ◇. б) след тях след знака > се изреждат същинските фразеологизми. в) сложните лексико-граматични единици (ако думата образува такива) се посочват след тях също след знака >.
