той. Ст. Дичев, ЗС I, 249. Рамзина мечтаеше да притури още нещо в одаята. Видял бе в нармага едно хубаво жълтеникаво бю-фетче. Б. Несторов, АР, 20. През антрак-тите ставаше голямо натрупване пред бю-фетчетата.
БЮФЕТЧИ`ЙКА ж. Разг. Жена, която обслужва клиентите на бюфета с напитки, закуски и др. Мичето бюфетчийката пък заяви на съседите си по маса, чеи напълно одобрява постъпката на Елена. И. Гешев, ВТ, 26.
БЮФЕТЧИК, мн. -ци, м. Бюфетчия. Бюфетчикът току-що беше подредил бюфета и келнерите шътаха край застаналите маси. Ем. Станев, ИК I-II, 111. Казах на бюфетчика Митъо, който се чудеше дали да обслужи нежелания клиент: — Дай му бисквити! Ив. Димов, АИДЖ, 127.
— От рус. буфетчик.
БЮФЕТЧИЦА ж. Рядко. Жена бюфетчия. Но къде е Анета, та още не се показва? Ето я там. Аз я търся между масите, а тя се е заприказвала с бюфетчицата. Д. Калфов, Избр. разк., 327.
БЮФЕТЧИЯ, -йята, мн. -ми, м. Разг. Човек, който обслужва клиентите на бюфета с напитки, закуски и др. Боцманът провери билетите на пътниците и отиде към бюфета. Бюфетчията равнодушно подаваше лимонади и закуски на пътниците. П. Стъпов, ЧОТ, 52. В дъното, зад цинковия тезгях, седеше бюфетчията и неговата кръгла заплешивяла глава едва се забелязваше между чисто измитите, все още влажни чаши и шишенца. П. Вежинов, ДБ, 25.
— Друга (простонар.) форма: буфетчи`я.
БЯГ, бегът, бега, мн. няма, м. 1. Бягане, тичане. Когато забележеше опасност, пръчът изсвирваше през носа си и дивите кози, понесени в лудешки бяг, изчезваха в страшните пропасти на Джендема. Ем. Станев, К, 5. — Гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукна подир него, па бяг, па тичане — остави се! Ал. Константинов, БГ, 4. Изглежда, че те [животните] не бяха опасни, защото бягаха от шума на стъпките. Но при своя бяг издаваха такива зловещи и страшни писъци, които всяваха ужас и вледеняваха душата. Елин Пелин, ЯБЛ, 86. Крачките им намалиха първоначалната си бързина — .. Голяма част от бойците никога през живота си не бяха минавали в бяг такова дълго разстояние. П. Вежинов, ЗЧР, 169. Неочаквано, на 50 крачки пред нас, изскочи из нивата на пътя един заек, изправи се за момент да ни види и удари на бяг, подгонен от Мургаша. Н. Попфилипов, РЛ, 117. Кой не хвали арабските коне, които по хубостта на ръста, по бързината на бяг, по хитростта и тър-пеливостта си са прочути из цял свят. С. Бобчев, ПОС (превод), 238-239. • Нар.-по-ет. Обикн. бяг да бягам. Врявата се носи по пътя като порой. Иде, иде — доближава ни. Жени, деца, добитък — всичко се е така разбъркало.. Начогорили се като диво стадо и бяг да бягаме презглава. П. Росен, ВПШ, 113.
2. Бързо движение на нещо (превозно средство, машина, река и др.). По улицата мина в бесен бяг каруца, разтърси къщата. К. Петканов, В. 199. Ритмичният шум на колелетата и бързият бяг на влака ме приласкаха.. и сладко заспах. Ив. Димов, АИДЖ, 22. Поточето бистро, / сребристо и чисто, / почивка не знае / и път си чертае, / и нищо не спира / лудешкий му бяг. Елин Пелин, ПБ, 122. Къдрав, лих поток се пени, / блъска се от бряг на бряг; / плахо папрати зелени / гледат лудия му бяг. П. Яворов, Съч. I, 13.
3. Остар. Бягство (във 2 знач). В къщата, дето се скри, временно, намери го един приятел българин, също готов за бяг. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 21. В такива опасности Лудовик XVI, .., намислил и сам да бяга из Франция,.. Тоя бяг на краля имал доста жа-лостни сетници. ВИ, 177.
БЯГАМ, -аш, мин. св. бягах и бегах, пов. -ай, -айте и (разг.) беж, бежте, несв., непрех. 1. Отстъпвам, отдалечавам се с бързо движение, с тичане от някаква опасност. Събудих се и отворих очи. И що да видя! Цяло стадо змии... Скочих, грабнах пушката си и хукнах да бягам. А. Каралийчев, С, 217-218. Душко трепери от страх и бяга, бяга, а краката му се скъсяват, скъсяват. Елин Пелин, Съч. I, 203. Ние гледахме тия нещастница, цоито бягаха в ужаса на дива паника. И. Йовков, Разк. II, 154. Дангала-кът наистина се улови за лицето, стреснат от бликналата кръв, а аз търтих да бягам напосоки сред къщурките и трапищата на предградието и не спрях, додето краката ми не омаляха от тичане. Б.Райнов, НН, 453. Тя търти да бяга, да се спаси от смъртта. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 163. Останалите живи турци ужасени се обърнаха да бягат, да се отдалечат от страшните острия, но селяните бяха до тях, бяха в петите им, не се спираха, не се уморяваха и страшната сеч продължаваше нагоре по стръмнината. Д. Талев, И, 555. В първите редици настъпила суматоха и едно дебело гласище ревнало в ужас: — Бежте, комшулар, че ни издавиха.. Н. Хайтов, ПП, 134. От пияния и лудият бяга. Погов. • Бягай (бягайте) да бягаме и (по-рядко) беж (бежте) да бягаме. За усилване на подкана за извършване на действието; да се спасяваме с тичане от нещо лошо, опасно. Някой извика: „Турците заобикалят града. Бягайте, хора, да бягаме!“ А. Каралийчев, TP, 185. Селянинът се изправя, поглежда за миг жертвата си да се увери, че работата е успяла. — Сега... беж да бягаме, Петре, докле няма никого. Ст. Загорчинов,
