Page:RBE Tom1.djvu/898

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


та в бели гуменки, облечена в току-що изгладена бяла престилка, с колосано бяло боне на главата, чевръсто и леко се спускаше по стълбите. Б. Болгар, Б, 122. // Домашна, обикн. дантелена женска шапчица. Че е била нещо си личеше, според преценката на Домна, в незамрялото още кокетство на старата, в тия букли, дето си навиваше по косата, в бонето, което слагаше вечер преди лягане на главата си. Б. Болгар, Б, 71.

2. Спец. Шлем за летци, танкисти, водолази и др., в който са монтирани слушалки и микрофон за водене на разговор. Някъде иззад тях навярно ще се покаже вражият самолет, да — ето го! — Завой наляво, след мен! — чува в бонето Вутов гласа на водача. НА, 1959, бр. 3439, 2. Когато стъпихме върху палубата на „Първи май“, младите водолази тъкмо обличаха своя другар — старши водолаз Ради Хр. Ненов.. Наложиха му телефонното боне (..) През кръста го опасаха с колан. А. Каралийчев, ПД, 62. Пилотско боне. // Вид кожена или от друг материал предпазна шапка за мотористи.

— Фр. bonet.


БОНЕЛА ж. Диал. Вилица; фаркулица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


БОНЗ, бонзът, бонза, мн. бонзове, след числ. бонза, м. Книж. Будистки жрец или монах в Япония, Китай и други съседни страни. Всички почитаха Хара-Карасута-Кхи-Ямацура за неговото хлътнало-восъч-но лице на свещенноюродив бонз в храма на богиня Ци. Ив. Вазов, Съч. XII, 64.

— От яп. през фр. bonze.


БОНИТАЦИЯ, мн. няма, ж. Сел.-стоп. Бонитировка, ботиниране.


БОНИТЕТ м. Сел.-стоп. Условен показател за продуктивността на почва или гора.

— Нем. Bonitat.


БОНИТЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Сел.-стоп. Прил. от бонитет.


БОНИТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Сел.-стоп. Правя комплексна оценка на домашни животни, растения, гора, почва и др. въз основа на определени показатели, за да се установи стопанската им стойност, бони-тирам се страд.


БОНИТИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Сел-стоп. Отгл. същ. от бонитирам и от бони-тирам се; бонитировка, бонитация.


БОНИТИРОВКА ж. Сел.стоп. Комплексна оценка на домашни животни, растения, гора, почва и др. въз основа на определени показатели, за да се установи стопанската им стойност; бонитиране, бонитация.


БОНИТИРОВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Сел.стоп. Който е свързан с бонитировка. Бонитировъчна скала.


БОНИФИКАЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Търг. Добавка над договорната цена на стока заради по-високо качество от уговореното.


БОНЕЛА

898

2. Подобряване на качеството на нещо, обикн. зърнени храни. Грижите по опазване на храните трябва да бъдат още по-големи, като се вземе предвид .., че. . чистотата и качеството на същите, вследствие нарушаването на наредбата за бонификацията и сортировката, на някои места са чувствително влошени. ОФ, 1950, бр. 1933, 2.

3. Спорт. В многоетапни колоездачни състезания — подобряване с определено време постижението на състезателите, класирали се от първо до трето място в съответния етап, с оглед на крайния резултат.

— От фр. bonification.


БОНИФИЦИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Подобрявам, правя нещо по-качествено, по-годно за използуване, бопифи-цирам се страд.


БОНИФИЦИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от бонифицирам и от бонифи-циирам се.


БОНО, мн. няма, ср. Остар. Разписка за получени пари; бон.

— Ит. bono.


БОНСАЙ, мн. -аи, м. 1. Само ед. Японско изкуство за отглеждане на миниатюрни дръвчета в саксия чрез подрязване на корените и клоните и други манипулации. В основата на бонсай лежи съзерцанието и блаженството от сливането на човек с цялата вселена. Диал., 1990, бр. 8, 15. 2. Миниатюрно дръвче в саксия, отглеждано според принципите на това изкуство. Японците казват, че да отглеждаш бонсай .., е като да свириш на музикален инструмент. Диал., 1990, бр. 8, 15. Сред най-интересното в нея [изложбата] са саксии с екзотични тропически растения, както и миниатюрни дръвчета — бонсай. ДТ, 2000, бр. 252, 31.

— От яп. през англ. bonsai. — Друга форма: б о н з а и`.


БОНСИ`СТ м. Член на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС), антифашистка организация на българското сту-дентство (1930-1945). Той слушал внимателно всички лекции .. И същевременно бил между най-дейните бонсисти. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 317. Вечерта в малката стаичка се събраха бонсистите. Преди, Сенко винаги се вълнуваше пред срещите си със студенти. (Та той беше завършил само прогимназия, а те, висшисти ). К. Константинова, НДД, 116-117.


БОНСИ`СТКА ж. Членка на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС).


БОНСИ`СТКИ` -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до БОНСС или до бонсист (бон-систка).


БОНСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Българския общ народен студент


БОНСОВ