строши туй бисерченце дребно. К. Христов, Т, 51.
БИСИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. За публика в театър — извиквам на бис.
БИСКВИТ м. Остар. Бисквита. Жената дъвчеше бисквит с тънък бял пласт сирене отгоре. Б. Йосифова, БЧМ, 55.
— От фр. biscuit.
БИСКВИТА ж. Препечено, обикн. плоско неголямо сухо тестено произведение, приготвено от брашно, захар, мазнина, яйца и пр. Из широката стая тичаха деца,.. Едно влачеше .. дървено конче, друго гризеше бисквита. Г. Райчев, ЗК, 23$. Ирина .. отиде в трапезарията и закуси с няколко бисквити и чаша силно кафе. Д. Димов, Т, 669. Чаени бисквити. Орехови бисквити. Шоколадови бисквити, и Тестени сладки с различна форма. Шприцовани бисквити.
БИСКВИ`ТЕН, -а, -о, мн. -и и (рядко) -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до бисквити. Бисквитена торта. Бисквит-но тесто. Бисквитено отделение.
БИСКВИ`ТКА ж. Умал. от бисквита. Дай ми няколко бисквитки.
БИСМУТ, мн. няма м. Хим. Химически елемент Bi — сребристосив с розова отсянка крехък метал, който има приложение в техниката, в медицината и пр.
— От нем. Wismut през фр. bismuth. Друга (остар.) форма: висмут.
БИСМУТЕН, -а, -о, мн. -и, и — тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от бисмут; бисмутов. Бисмутено съединение. Бисмутни руди.
БИСМУТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа бисмут; бисмутен. Бисму-тови руди. Бисмутови съединения. Бисму-тови соли. Бисмутови лекарства.
БИ`СТРЕНЕ ср. Отгл. същ. от бистря и от бистря се. Плодовите сокове трябва да бъдат кристално бистри, което се постига чрез предварителното им ферментно.. бистрене и филтриране. М. Киров, ТК, 66. Бистрене на ракията. Бистрене на политиката.
БИСТРЕЯ, -ееш, мин. св. (рядко) бист-рях, прич. мин. св. деят. бистрял, -а, -о, мн. бистрели, несв., непрех. Рядко. Изпъквам с бистротата си, с прозрачността си; бистрея се. Върху грапавата кора личеха, издълбани с ножче, две големи печатни букви — ЗН... Здравко Николов. По тях бистрееше засъхнала кехлибарена смола. Цв. Ангелов, ЧД,26. ч
БИСТРЕЯ СЕ несв., непрех. Рядко. Бистрея. Кладенците ся бистреят, / по реки вода шумти. Кр. Пишурка, К, 58.
БИСТРИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който служи за избистряне. Колектив от научни работници при института е получил бистрилен препарат на прах. ВН, 1952, бр. 167, 1.
48 Речник на българския език, т. I
БИСТРИНА, мн. няма, ж. Бистрота. Ако захванеш да мислиш за нейната [на ракията] миризма, за бистрината й и за достойнството и`, то и насъне гледаш чаши, бурета, стъклета и хунийчета. Л. Каравелов, Съч. VII, 30. През тяхната [на езерата] бистрина се виждаха камънчетата по дъното им. Ив. Вазов, Съч. XV, 137. Морската вода се отличава още и с бистрината си; най — бистра е водата на Северний ледо-витий океан и в някои места от Атланти-ческий. К. Смирнов, 3, 41. Тъй, давашиц [давайки] на детския разум се повече и повече бистрина, учителят ще се труди йоще, за да управлява и подкрепя детинската воля с думи. У, 1871, бр. 23, 356.
БИ`СТРО нареч. Ясно, светло, бодро. Единият пусна колесарчето и застана усмихнат пред Здравко. По белезникавото му лице се стичаха кални потни капчици.. Само сините му очи се усмихваха бистро и чисто, като че грееха. Цв. Ангелов, ЧД, 20.
БИСТРО, мн. -а, ср. Малък ресторант или закусвалня (първоначално във Франция). Привличат ги [туристите] не само цветните полета, но и самото градче с неговата старинна архитектура, с малките бистра и ресторантчета, предлагащи ястия от френския Юг. СТ, 1999, бр. 24, 11. Седнахме на „Плас Пигал“ в едно бистро. ВЖ, 1999, бр. 47, 5.
— От рус. бистро ’бързо’ през фр. bistro.
БИСТРО ОК, -а, -о, мн. -и, прил. Поет.
1. Който е с ясни, светли очи. Бистрооко девойче.
2. Прен. Поет. Който е много бистър, светъл като око. В тоя град всичко почва и свършва с Пирин.. От него слиза бистроо-ката Глазне и поточетата, които ромо-лят по калдъръмените улици. Н. Тихолов, ДКД, 215. На юг в далнината се откриваше водосборното корито на река Арда — навалица от тумбести върхове, каменисти чуки и бърда, стъписали се да отворят път на бистрооката красавица за към Бялото море. Н. Хайтов, ПП, 128.
БИСТРОПЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Поет. За река, поточе и под. — който тече на бистри, пенливи струи. В него [Троян] ще намериш и тихата романтика на китните старопланински селища,.., и чудно хубавия пейзаж на Балкана, от който стремглаво като млад сокол се спуща бист-ропенният Бели Осъм. П. Христов, РД, 1958, бр. 6, 2.
БИСТРОРОЖЕЦ, мн. -жци, м. Нар.-поет. Вол с бели рога. Говедата иззимеле, / по-убаве изтелили: / се воловци бистро-рожци, / а кравите белопахки. Нар. пес., СбНУ XLIV, 428.
БИСТРОРОЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. За вол, крава и под. — който има бели рога. Воловци бистророжки.
