мик Балан е един от създателите. П. Дине-ков, С, 1954, кн. 11, 170.
— Т. Коджов, Речник 1,1890.
БИБЛИОГРАФКА ж. Жена библиограф.
БИБЛИОГРАФСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който се отнася до библиограф и до библиография; библиографичен. Библиог-рафски справки. Библиографски бюлетин. Библиографски преглед. Библиографски институт. Библиографски интерес. О Библиографски рядкост. Книга, издание, което отдавна е изчерпано и трудно се намира. Речникът на Н. Геров е библиографс-ка рядкост.
БИБЛИОЛОГ, мн. -зи, м. Специалист по библиология.
БИБЛИОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Наука за книгата като обществено и културно явление, за нейната история, издаване, описание, съхранение, разпространение и др.; книгоз-нание.
БИБЛИОЛОЖКА ж. Жена библиолог.
БИБЛИОМАН м. Любител и събирач на книги, обикн. редки, ценни издания; биб-лиофил. Колкото и да е забързан днешният библиоман (или нека го кажем любител на книги) към прочути заглавия и автори, окото му ще спре на една току-що появила се поредица. Отеч., 1978, кн. 6,40.
— Т. Коджов, Речник 1,1890.
БИБЛИОМАНИЯ, мн. няма, ж. Страст към събиране на книги, обикн. редки и ценни издания; библиофилство.
— Т. Коджов, Речник 1,1890.
БИБЛИОМАНКА ж. Жена библиоман.
БИБЛИОМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свойствен за библиоман; библио-филски. Библиоманска страст. Библиоман-ски наклонности.
БИБЛИОМАНСТВО, мн. няма ср. Биб-лиомания; библиофилство.
БИБЛИОТЕКА ж. 1. Сбирка от книги, списания, вестници, ръкописи, предназначени за обществено или лично ползуане. Библиотеката на Рилския манастир имала голям брой ръкописи, но голяма част от тях са изчезнали, а други са пръснати из разни обществени библиотеки. Б. Ангелов, ЛС, 150. Тясната му опушена стая бе буквално напълнена с вестници и журнали анархически, .. Библиотеката му растеше всеки ден. Ив. Вазов, Съч. XI, 153. Минко обичаше да чете. Той взимаше от училищната библиотека разни интересни книги и ги прочиташе внимателно. Елин Пелин, ПР, 69. Във всяко място, град или село има общи или частни книгохранилници (библиотеки). Нап., 1873, кн. 2,40. Съществува библиотека от патенти, узаконяващи богат фонд от научно-технически решения. Домашна библиотека.
БИБЛИОГРАФКА
2. Учреждение, в което се събират, подреждат и опазват книги, периодични издания, ценни ръкописи и др. за обществено ползуване. Много е важно през дните, които са почивни, да се осигури културен отдих на работниците и служителите, .. За тази цел се организират забави, .. откриват се читалища, библиотеки. Мор. пр VIII кл, 84. Народна библиотека. Градска библиотека. Читалищна библиотека.
3. Сградата, в която се помещава това учреждение. Библиотеката се състои от просторна, добре мобилирана с малки масички читалня и внушително книгохранилище. Г. Белев, КР, 47. Късно следобед Бен-ко се намери пред градската библиотека, .. , голяма хубава постройка. Ал. Бабек, МЕ, 166. // Стая, помещение, в което се съхраняват книги. Влиза в библиотеката си и снема от полиците, както му попадне под ръка, куп стихотворни сбирки, разкази и драми. К. Христов, ПП I, 11. Работният му кабинет е и библиотека.
4. Шкаф или етажерка за книги. До постланата с бял чаршаф кушетка имаше висока библиотека, пълна с медицински книги и наръчници. М. Грубешлиева, ПИУ, 301. Тя ги заведе в стаята, дето един от долапите ми служеше за библиотека. К. Величков, ППСъч. I, 19.
5. Поредица от тематично обединени книги, издавани като нещо цялостно. Библиотека за деца. Библиотека за ученика. Библиотека за войника. Историческа библиотека. Научно-популярна библиотека.
— От гр. pif5X,ioi3iiKT|. — Ан. Кипиловски, Кратко начер-тание..., 1836.
БИБЛИОТЕКАР, -ят, -я, мн. -и, м. Лице със специална подготовка, което обработва, подрежда и раздава книгите в библиотека. Държавният полувисш библиотекарски институт подготвя библиотекари и библиографи за научните и масови библиотеки.
БИБЛИОТЕКАРКА ж. Жена библиотекар. Много преди да започна да пиша, .. , аз обичах страшно много да чета и библио-текарката от училищната библиотека прикрепяше с кламер картон след картон. Ст. Стратиев, ПП, 10.
БИБЛИОТЕКАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от библиотекар. Библиотекарски курсове. Библиотекарска професия.
БИБЛИОТЕКАРСТВО, мн. няма, ср.
1. Специалност на библиотекар. Завършил е библиотекарство.
2. Занятие на библиотекар. — Капитанова е в училището, подир малко ще дойде. Да знаете колко е доволна от библиотекарс-твото. .. и тя, като мене, много обича литературата. Ст. Л. Костов, М, 113.
БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ, мн. няма, ср. Наука за формите и методите за организация на библиотечното дело.
БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ
