Page:RBE Tom1.djvu/713
-ах, св., прех. Рядко. Малко и набързо бера (в 1 знач.); понабирам. — Дойдох да видя рожбата, да берна барем половин щайга. Такива като меие не могат, да се катерят, но отземи, каквото докачат. Кр. Григоров, ПЧ, 129-130.
БЕРГАМОТ1 м. 1. Многогодишно субтропично вечнозелено дърво, което дава плодове, подобни на малки портокали. Citrus bergamia.
2. Плодът на това дърво.
3. Само ед. Есенция, която се получава от корите на такъв плод и се използува в парфюмерията и сладкарството. Това е еднов-ремешната цветна корица иа „Робинзон Крузо“, .. , от която още се носи лек дъх на бергамот, същия, който имаха ония шарени шекери по панаирите. К. Константинов, ППГ, 12.
— От ит. bergamotto.
БЕРГАМОТ2 м. Различни видове сочни круши.
— Перс. през тур. begarmudu ’княжеска круша’ през ит. bergamoto, фр. bergamote или нем. Bergamot.
БЕРГАМОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от бергамот1; бергамотов. Бергамо-тно етерно масло.
О Бергамотна ренета. Бот. Сорт ароматна ябълка, получена от кръстосване на ябълка с круша.
БЕРГАМОТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Бергамотен. Бергамотово дърво. Бергамо-това есенция.
БЕРГМАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Бергманова тръба. Техн. Изработена по специален начин тръба, която служи за изолация на проводника при скрита електрическа инсталация.
— От швед. собств.
БЕРДАНА ж. Истор. Берданка. В този час откъм влашката земя се зададоха руските стрелци с тежки раници на гърбовете, с дълги пушки-бердани и остри щикове, които святкаха заканително. А. Каралийчев, TP, 181. Димето сваляше от дъното на колибата старата бердана, пъхаше в цевта нарязан оловен куршум. Г. Караславов, Избр. съч. I, 118. През всичкото време дядо Стоян пазел навън с оная стара бердана, с която на младини ходел на лов. П. Здравков, НД, 195.
БЕРДАНКА ж. Истор. Еднозарядна стара бойна пушка с широка цев. През гърдите му минуваше ивица с патрони за бер-данката, която опираше на рамото си. Ив. Вазов, Съч. XV, 52. Около 4000 селяни, въоръжени с берданки, тръгнали за Русе. Д. Казасов, ВП, 71. Младият подофицер от портрета е кривнал фуражката над дясното ухо, кръстосал патрондаш, с руска берданка в ръка, очите му светлеят и гледат далеко. Ст. Станчев, HP, 160.
— Рус. берданка от собств.
бергамот1
БЕРДАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Само в съчет.: Берданова нушка. Берданка. От общината взеха пет стари берданови пушки, а от дома на Нако — една хубава карабина със стотина патрона. Кр. Велков, СБ, 115.
БЕРЕКЕТ, мн. няма, м. Простонар. Плодородие. — Пък таз година, дето се казва — и на камък трева поникна. — Голям берекет, голямо чудо ти казвам! Й. Йовков, Ж, 1945, 205. Берекетът беше невиждан и конарци не смогваха да приберат зърното. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 74. — Ама и жито ли ще бъде тази година! Той снегът си показа, че ще го бъде берекета. Няма да се гладува. Кл. Цачев, ГЗ, 45. Една нива ще даде добър берекет само тогава, когато в нея се фърли добро семе. Т. Влайков, Съч. III, 324. Те виждат, че не съм тъде-шен, и бързат да ме почерпят, за берекет, с плода на своя имот. К. Константинов, СЧЗ, 160. — Как е, отче Игнатий? Добра зима беше — на берекет! Ст. Дичев, ЗС I, 101. — Я дай ни, Боже, я дай ни / тая година най-добра; / на всички здраве и живот, / орачу добър берекет. Нар. пес., Христом. V кл, 5.
— Араб. през тур. bereket.
БЕРЕКЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Простонар. Плодороден, плодоносен. Пък се случи и берекетна годината. Житата избуяха толкова, че с кон да газиш, не можеш ги премина. Кр. Григоров, Н, 122. Нашата е земя/лична, та обична, /мощна берекетна: / жнеме и вършеме, / по дваж у година! Нар. пес., СбНУ XLV, 361. Берекетен дъжд.
БЕРЕКЕТЛИ`Я, ед. неизм., мн. -йи, прил. Простонар. Плодороден. И всичко у дедо Дичови пълно, всичко берекетлия, ..
— да ти е мило и драго да гледаш, що е Божа благословия, халал им вера! М. Георгиев, Избр. разк., 43. Години наред селяните се отърваваха с по някоя и друга стотарка в берекетлии години, щом се видеха с малко пари. Н. Тихолов, ДКД, 147.
— От тур. bereketli.
БЕРЕКЯТВЕРСИН частица. Простонар. Благодаря, благодарен съм. — Та за какво ни са на нас, българите, други свободи, когато ние и на тези, .. , казваме бере-кятверсин! К. Странджев, ЖБ, 30. Треба нещо да me подарам, за да речиш берикят-версин. СбНУ XI, 131.
— Араб. през тур. bereket versin 'слава богу1. — Друга форма: берекетверсин.
БЕРЕШКАТА нареч. Диал. Берешком.
БЕРЕШКОМ нареч. Диал. Като бера, берейки; берешката. Брала Мара по гора гороцвет. /Берешком е зад горица зашла / и там е на зло налетела. Нар. пес., СбНУ XLIV, 180.
БЕРЗИТИ мн. Истор. Славянско пле
берзи`ти
