това е!… След Великден ще гледам да им направим поне по една лятна рубашка…
Слязох от масата, погледнах овехтелото палто, свих се под юргана до другите си братчета и усетих, че ми се плаче. После съм заспал…
Никой не ни събуди за Възкресението през нощта. Чак на разсъмване някакво равномерно тракане в полусън достигна до ушите ми. Събудих се. Шумът идеше от съседната стая. Качих се пак на масата, повдигнах се на пръсти и погледнах през зеещата дупка…
И ясно видях единствения, зеления, набръчкания на големи гънки панагюрски сукман на майка ми, проснат като ветрило на пода и… нарязан на парчета. Майка си не видях. Чух само ситното тракане на шевната й машина… После пак си легнах, пак съм заспал.
...................................
На сутринта, когато слънцето беше пробило през пердетата и нагорещяваше клепачите ми, отворих очи и видях, току до леглото ми, на облегалката на два стола, окачени две нови зелени палтенца и… майка ми, наведена над едното, вадеше останалите около яката му бели трапоски…
— Събуди ли се, маминото? — сепна се тя, като ме усети, че се разшавах. — Виж, татко ви донесе нови дрехи!…
Добрата, клета мама… След това три години не излиза от къщи, защото… нямаше какво да облече.
(в. „Щурец”, 9 април 1943)
