Народната дума
Народът, думам ви, поумня. Не е вече оня народ, дето можеше да го водиш с юлар и да го командуваш, както си искаш.
Хеле откакто дойде новият кмет, съвсем поумня и си хвана хала у ръцете, както що трябва. Защото новият кмет му отвори очите с изявление.
- Хей, селяни - рече той, като го туриха в общината по вишегласие, - вие по закон сте си господари на селото и всичко ще се реди по референдум.
- Реверендум ли! - ревна народът и се уплаши:
- От коя ли партия е пък тая женка?
Но кого кметът обясни, че то не е партия, ами по всичките селски работи ще се гласува, та народът да си рече думата, всички разбраха и се обявиха с одобрение за новата наредба.
И като се хванаха за референдума, вече не го изпущат.
Защото виждат, че е благо. Искаш да стане нещо, пускай гласа и става! И най-благо е, че прилича на избор, ама няма ни агитатори да те магьосват, ни джандари да ти вземат здравето у зимника, ако кръшкаш.
Те така с референдум решиха новата чешма да се направи чак долу на мегдана, до хорището, а не до кръчмата на кметския сестреник.
