Майка
Беше някога… Баща ми, който учителствуваше в Сливен поради пристъпите на тогавашните партизански вълнения, внезапно беше преместен. Точно срещу Нова година, види се, като поздрав за новороденото му шесто чедо, в ръцете му беше връчено краткото съобщение, че… „в интерес на службата“ е преместен във Враца, за където незабавно трябва да замине. От Сливен до Враца по прекия диагонал на картата висшите разпоредници с просветата народна пращаха на екскурзия осемчленното семейство на един народен учител и то посред зима, когато дебели снегове лежаха по земята и свирепи ветрове се спускаха от Бормук баир и с острите си зъби ръфаха где кого настигнат.
Със Сливен не ни свързваше нищо, защото баща ми, благодарение на широката му уста и немирния му език, не бе се задържал на едно място повече от две-три години, та чергарският му живот беше му станал присъщ и затова никъде не бе успял да тури тухла за свой дом. Имоти, освен шестте деца и голата му даскалска душа — никакви. Покъщнината при застояване на едно място събирана, при отлитане на друго разпилявана, също така не беше много голяма, та не представляваше особена трудност при едно преместване. Но все пак да се помъкнат пълна къща с деца посред зима и да се
