обща подписка за помощи и една пенсия. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 97. Тя [завистта] показва една притворна жажда за равенството на хората, за олекчението на безчетните бедства на чловечеството. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 107.
БЕДСТВУВАМ. Вж. бедствам.
БЕДСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от бедствувам; бедстване.
БЕДУЙН м. Арабин от скитническо племе, което живее в пустините на Арабия и Северна Африка. Около оазисите и полу-пустинните места на египетска Сахара живеят много араби-чергари, наречени бе-дуини. Ив. Мирски, ПДЗ, 193.
_От араб. през рус. бедуин. — Ив. Богоев, Всеобща география за децата, 1843.
БЕДУЙНКА ж. Жена бедуин. Джемале-фенди, .. , и една стара, сгърчена, черна бабичка, бедуинка, стояха там. Ив. Вазов, Съч. VII, 185.
БЕДУЙНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до бедуин. Между негрите твърде често са раждат бели деца и наопаки. В едно арабско (бедуинско) семейство са родиле две черни деца. Знан., 1875, бр. 1,5.
2. Характерен за бедуин, като у бедуин. Зара усмихнато се обърна назад. Мургавото й бедуинско лице имаше чертите на ода-лиска. Д. Димов, Т, 39.
БЕДЯ1, -йш, мин. св. беди`х, несв., прех. Набедявам някого в нещо, несправедливо го обвинявам в нещо. — А бре думат, че сме краднали коне — промълви между мустаците си старият циганин. — Ами вярно ли е? Или само ви бедят? Т. Харманджиев, Р, 57. — Че като съм бил с него, аз ли му взех парите? Кой казва туй? .. Ако бедящ Ройдя за туй нещо, .. аз не вярвам. Й. Йовков, ЖС, 140-141. — Ще отговаряш пред закона, ако даваш неверни сведения .. — Заран заминавам за фронта, но дойдох да ти кажа, че нямаш право да ме бедиш тъй. В. Неш-ков, Н, 7. Враговете му го бедели, че персите го подкупили да дигне обсадата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 144. бедя се страд., възвр. и взаим. Ама аз ще ви науча, крещи тя, как се беди невинен човек! В. Об-ретенов, С, 200. Бедят ме, мамо, хората — бедиш се, дъще, сама си. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 59. Компанията и селяните взаимно се бедят сега в немилостиво сечене на планината. Ив. Вазов, Съч. XVI, 13.
БЕДЯ2, -йш, мин. св. беди`х, несв., прех. Диал. Убеждавам, увещавам някого да направи нещо; придумвам (Н. Геров, РБЯ).
БЕДЯ СЕ несв., непрех. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Струва ми се, мисля си, втълпявам си нещо. А стрина Крема плахо й думаше: — .. Нали помниш, на могилките шума сечехме. Когато да заболея. .. Бедех се, че ме боли гръб уж от ма-хането, пък то не било. Ил. Волен, ДД, 71.
бедствувам
БЕЕ междум. За наподобяване блеене на овца или агне.
БЕЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на бей, или от бей; бейов, бегов, бейски. Иде онбашият и ми разправя, че те изпратили нощеска в К., задето сам тръгваше с беево писмо. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 59.
БЕЖ неизм. прил. Разг. Бежов. Чорапи беж.
— Фр. beige.
БЕЖ пов. неизм. от бягам като междум. Разг. Понякога в съчет. сда ме няма.
1. За изразяване на енергична подкана някой да бяга, да се маха от някъде поради опасност, за да свърши нещо и др. Смилил се Ежко, рекъл и` [на Лиса]: - Като дойде пъдарят, престори се на мъртва. Той ще те поудари, ще те поритне, па ще те захвърли настрана. Тогава беж - да те няма! Ран Босилек, Р, 72. — Илийко, аз знам колко зор видях докато го придумам да те пусне [началникът]. Закачи сахата, па духни на краката си и - беж. Ст. Чилингиров, ПЖ, 69. Беж да ви няма оттук!
2. За изразяване на заповед някой да отиде бързо някъде; марш. Капитанът го згледа мрачно, налапа папироса, потърси кибрит и като не намери, махна на войника: -Беж!... Една кутия кибрит! Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. Ти си полудял. / Или се гавриш с мене! Беж от тука! Ст. Михайловски, БСб, 1894, кн. 1, 10.
3. В сказ. функция. Бягам (в 1, 4 и 5 знач.); побягвам, хуквам. Той беж, те след него и едва с разпрано рамо убягва в селцето. СбПер. п II, 24. А като подала Василица свещта и погледнали, какво да видят: мечка! Беж д къщи, заключат се и викат: „мечка!“ Й. Йовков, ВАХ, 72. Свих си опашката, плюх си на петите и беж да ме няма! К. Петканов, ОБ, 160. - Господин кмете, та-къва и такъва кобила, такъв самар, такъв чул?.. — Прибраха ги вашенци.. И аз, беж към дома. Н. Попфилипов, РЛ, 42. - Това се случва и с най-големите храбреци. Видят някое хубаво момиче, като мене например, подвият опашка и - беж! Да не ги изяде! А. Гуляшки, Л, 231. Тате се обръща към Лен-чето и мене: - Вземете си дрехите. Вървете да спите у леля ви Башева.. И ние с Лен-чето беж да ни няма. В. Бончева, АП, 106.
БЕЖ А, -йш, мин. св. бежах, несв., непрех. Остар. Бягам. Време лети, време бежи / векове са крилати. Ступ., 1875, бр. 5, 35. Кога са лозе реже, той из трънака бежи, а кога са грозде бере и той с кошница. Погов., П. Р. Славейков, СКНГ, 37.
БЕЖАНЕЦ, мн. -нци`, м. Човек, който е напуснал родината или местожителството си поради война, размирици или природни бедствия. Въстаници и бежанци от панагюрското въстание, .. , се стичаха сега в
БЕЖАНЕЦ
