несе за минута вкъщи: бебето навярно спи с шарената дрънкалка в ръница! М. Грубешлиева, ПП, 14. Младежи и девойки се разхождаха из липовите алеи на булеварда, млади майки бутаха пред себе си колички с бебета. Д. Ангелов, ЖС, 49. Тя хитро го погледна и му намигна: — Какво, ще си имате ли скоро бебе, Косъо? Гледам... И. Волен, ДД, 122. Мама братчето повива I и на мене се засмива: / — А когато беше бебе, / тъй съм милвала и тебе. СбХ, 152. Прен. За незрял човек, който е възрастен, но се държи като малко дете.
— От англ. baby през фр. bebe.
БЕБЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. галъов. от бебе; бебче. — Мълчи, бебенцето ми, нанкай, ангелчето ми, нани-и-и-на, нани-и-и-на. Д. Калфов, Избр. разк., 11.
БЕБЕР м. Диал. Бобър. О Изтягам се (облягам се) като бебер. Нищо не правя; бездействам, мързелувам. Защо едни са раждат да са мъчат, да проливат кръвав пот и да търпят сякакви неволи, а други да надуват чубуците си, да са изтягат като бебере и да не мислят за нищо? Л. Каравелов, Съч. V, 190.
БЕБЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на бебе, който се отнася до бебе. Кой знае защо изведнаж и със страшна сила ни се прииска и в нашата спалня да се залюлее люлка, да се чуе сладко бебешко гугукане, смях. П. Незнакомов, СМ, 18. Квартирант-ката стои при мене и плете розово бебешко палтенце. В. Бончева, АП, 102. Лъхва ме характерният млечен мирис на бебешките дрешки. По мраморния бордюр на разгоря-ната камина бяха прострени пеленки. П. Славянски, ПЩ, 37. Бебешка шапчица. Бебешко бельо. Бебешка конфекция. Бебешки сапун.
БЕБЕШОР м. Разг. обикн. ирон. Бебе от мъжки пол.
БЕБЕШОРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. галъов. от бебешор.
БЕБКО, -то, мн. -вци, м. Галъов. 1. Обръщение към бебе или малко дете; бебчо. Защо плачеш, бебко?
2. Бебе; бебчо. — Бебко цяла сутрин е гукал като гълъбче! — възхищаваше се майката. М. Грубешлиева, ПП, 99.
БЕБЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бебе; бебенце. От училище щом дойде / бебчето ще бави, / че да може нещо друго / майка й да прави. Чичо Стоян, ЧК, lb.
БЕБЧО, -то, мн. -вци, м. Рядко. Бебко. Че и бебчо / из колцата / се повлича / като всички, / сам напъва / се да става / и размахва / вън ръчички. Чичо Стоян, ЧК, i4.
БЕГ, бегът, бега, мн. бегове, м. Истор. 1. В Османската империя — титла на феодален владетел или на лице от благороден произход с висш военен чин и висок чиновнически пост; бей.
БЕБЕНЦЕ
2. В Османската империя — едър феодален владетел, натоварен с военноадминистративни функции; бей. Филибелийският паша и татарпазарджишкият бег казали, че ще простят зулумлуците на харамиите, ако се върнат по селата си и заживеят мирно. М. Марчевски, П, 24. И не само за хайдути и за обирници беше страшен Индже. Аени [ая-ни], спахии и бегове, всички ония, които имаха власт и владееха земята, .. не притискаха тъй много раята. И. Йовков, СЛ, 143. Ако на криво, не смеем от Бога: ако на право, не смеем от бега. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 16.
— Typ.beg;
БЕГАВИЦА ж. Диал. Стомашно-чревно разстройство. Около третият ден трескавият бълва зеленикави злъчки, той може да е затегнат или да има бегавица. И. Бого-ров, СЛ, 34.
БЕГАЧ м. 1. Човек, който може да бяга бързо, изкусен в бяг. Едно от момчетата
— Миркрил — твърде се харесваше на Орфея .. То беше невиждан бегач, ловък и опитен лодкар, изумителен плувец и прекрасен рибар. Г. Караславов, Избр. съч. V, 327.
2. Спорт. Спортист, който участва в бягане на дълги или къси разстояния, или в колоездачни или скиорски надбягвания. — Готови! Изстрелът на сигналния пистолет отхвърли в един миг бегачите напред. Цв. Ангелов, ЧД, 197. Бегачите изнемогваха, пукаха гуми, слизаха от колелетата си и вървяха пеша по цели километри. НС, 1958, бр. 10, 1. Бегач на дълго разстояние.
3. Породист кон, който може да бяга много бързо и се използва при надбягвания. Конете и конните надбягвания им влизат в кръвта. Заразяват я. И тях ги тресе винаги, когато видят „чистокръвен бегач“. Б. Шивачев, ПЮА, 97.
4. Велосипед за надбягване. В село ли ще ходиш? Нима пеш? Хубава работа. Да се трепеш и да си късаш обувките, когато с колело е тъй леко, бързо и практично. Удоволствие е просто да пътуваш с моите бегачи „Свифт“ и „Лабор“. Чудомир, Избр. пр, 78.
5. Остар. Беглец. Тук, на тая граница, тия постове ги поставяха по ония места, гдето най-цесто минаваха контрабандисти и бегачи. Й. Йовков, ЧКГ, 242. Зел с себе си Медея и малкия й брат Абсирта и тайно отплавал. На заранта цар Аст видял, че го измамили, и са погнал с потера подир бегачите. Н. Михайловски и др. ОИ (превод), 65-66. Кортес не допусна на войните си да гонят бегачите американци. П. Кисимов, OA II (превод), 30.
О Житен бегач. Вредно твърдокрило насекомо, което се храни с класовете на житните растения.
БЕГАЧКА ж. Спорт. Спортистка, която участва в бягане на дълги или къси раз
БЕГАЧКА
