Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/87
Професорът знае само че тази предполагаема игра на Ханс и* натоварените коли би трябвало да имат символично значение, което замества отношението към друго желание, все още неизказано. Но това желание би могло да бъде конструирано и сега, колкото и смело да ни се струва това.
«След обяд ние отново излизаме и на връщане аз питам Ханс: «Всъщност от какви коне се страхуваш?»
Ханс: «От всички.»
Аз: «Това нe е вярно.»
Ханс: «Най-много се страхувам от коне, които имат нещо на устата.»
Аз: «За какво говориш? За желязото, което носят в устата си ли?»
Ханс: «Не, те имат нещо черно на устата» (покрива устата си с ръка).
Аз: «Може би мустаци?»
Ханс (смее се): «О, не!»
Аз: «Всички коне ли го имат?
Ханс: «Не, само някои.»
Аз: «Какво имат те на устата?»
Ханс: «Нещо черно» (мисля, че всъщност това е ремъкът, който слагат напреко на главата на товарните коне). «Страхувам се също така най-много от мебелните фургони.»
Аз: «Защо?»
Ханс: «Мисля си, че когато товарните коне теглят тежък фургон, те могат да паднат.»
Аз: «Значи не се страхуваш от малките коли.»
Ханс: «Не, от малки и пощенски коли не се страхувам. Също така най-много се страхувам, когато минава омнибусът.»
Аз: «Защо? Защото е голям ли?»
Ханс: «Не, защото веднъж конят на такъв омнибус падна.»
Аз: «Кога?»
Ханс: «Веднъж, когато отивах с мама, въпреки моята глупост — когато купих жилетка.»
(Майка му после потвърждава казаното.)
Аз: «Какво си помисли, когато конят падна?»
