но налягане. Геогр. VIII кл, 1958, 39. Барометрична тръба.
БАРОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Спец. Барометричен; барометров. Ба-рометрическо налягане. Барометрическа тръба.
БАРОМЕТРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Барометричен; барометрически. Професор М. ни представи резултата от изчисленията на барометровите наблюдения. Ив. Вазов, Съч. XV, 144.
БАРОМЕТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. 1. Спец. Уред за измерване на атмосферното налягане. Професорите погледнаха барометрите и обадиха, че днес ще има хубаво време. Ив. Вазов, Съч. XV, 120. Уредите, които ни показват колко е силата на въздушния натиск, ся зъват просто барометри, коетоище рече: мерило за тяготата на въздуха. Й. Груев, Ф (превод), 59-60. Барометърът се качва. Л Барометърът спада. Л Живачен барометър. 2. Прен. Обикн. ед. С предл. з а. Чувствителен показател за някакво изменение Нли за характера на дадено положение, качество, обстоятелство. Той слушаше всичко, което дрънкаше хитрият кръчмар, кимаше учтиво и съобразяваше. И бе уверен,.., че оплакванията на обикновените стопани са истински барометър за настроението на местиите селяни. Г. Караславов, ОХ IV, 347. Борсата и банките са най-верният барометър за състоянието па икономиката. ВН, 19<Й,бр. 3172,3.
БАРОМЕТЪРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който е на барометър. Бароме-търна тръба.
БАРОН1 м. 1. Само ед. Дворянска титла на благородник в Западна Европа и дорево-люционна Русия, обикн. с една степен по-ниска от графска. Петербург, 10 юни. — Барон Мюлер, генерал губернатор на балтийските провинции, биде назначен за член на имперския държавен съвет. БД, 1909, бр. 1,3. Барон Ротшилд.
2. Лице, което носи такава титла. Каква пъстрота в пътниците по обществено положение! Разни барони и баронеси, .. , тър-говци-спекуланти. Ал. Константинов, БПр, 27. Свикнал на всевластието на различни крепостни владетели — графове, барони,..,
— тогавашният европеец със смайване открива, че тук управлява наистина една върхушка. К, 1963, бр. 1, 27.
3. Нов. Лице с голямо влияние и власт в определена област на индустрията, финансите или организираната престъпност. Медиен барон разстрелян в центъра на Будапеща. С, 1998, бр. 1936, 4. Барон от наркобизнеса. О Барон ефенди, султан без гащи. Диал. Подигр. За сиромах човек, който се големее.
— Фр. baron. — П. Хилендарски, История Славенобол-гарская, 1762 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици, ГСУ, 1960, с. 182).
БАРОМЕТРИЧЕСКИ
БАРОН2 м. Остар. Кичур коса, който се спуска отпред, от двете страни на челото или се реши високо над него; къдрица. В този момент на вратата застана Николай. Видът му бе унил. В едната си ръка подмяташе празна ампула, а на другата не можеше да намери място и от време на време попипваше щръкналия си барон. П. Проданов, С, 8. Сутрин рано стават, / очи си умиват, /на огледало отиват, / барони въз-виват. Нар. пес., СбВСт, 616.
— Вер. от циг.
БАРОНЕСА ж. Жена или дъщеря на барон. — Но имаше и тревожно: тази Дит-рих, сега баронеса Лихтенфелд, ме попита между другото дали не съм ви виждал тук. Д. Димов, Т, 532. Той си въобразява, например, че ходи на разходка во файтон с четири коня —.., до него някоя хубавица графиня, баронеса и отде да знам аз още каква. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 97.
— От нем. Baronessc.
БАРОНЕТ м. 1. Само ед. Дворянска титла във Великобритания, по-ниска от барон, преходна степен между низшето и висшето дворянство.
2. Лице, което носи такава титла. Из ходни-ците .. се разминах с двама познати и един кралски баронет. В. Мутафчиева, СД, 303. Сър Роберт Пил, втори фабрикантин и пръв болярин (баронет) с това име, наследи бащината си предприемливост, промис-леност, умение и имот. И. Груев, СП (превод), 37.
— Англ. baronet.
БАРОНИ`Я ж. Остар. Баронство (във 2 знач.). И оставяте да обезчестяват тази, която с зестрата си удвои притежаванията ви; която ви донесе не само златний тряндафил. . , но това, което държи повече място въз пространството на светът, Сиеп Римини, Цезена, .., и повече херцогства, отколкото баронии имахте. К. Величков и др., ЛБ (превод) 50-51.
БАРОНОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от барон1; баронски.
БАРОНСКИ, -а, -о, мн. -и. Който се отнася до барон1; баронов. Баронска титла. Баронски владения.
БАРОНСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Звание на барон1. Ригер биде наименован за пожизнен член на горнята камара на австрийския парламент и на следнята 1897 год. възпроизведен в наследствено баронство. Пряп., 1903, бр. 84, 1.
2. Владение на барон. Докато цяла Европа била разпокъсана в назадничави феодални кралства и баронства, единствена Венеция поддържала държавния ред и омразата към деспотизма. К, 1963, кн. 1, 25.
БАРОНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от ба -
БАРОНЧЕ
