Маршрут, трасе за катерене от алпинисти. Тя поглежда нагоре дали ще може да стигне до оня връх по най-стръмния възлаз. Исканият връх, това е смирението на гордостта. Тя разбира, че й предлагат трудно катерене. Бл. Димитрова, Лав., 111.
ВЪЗЛА`ЗЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); възля`за, възле`зеш, мин. св. възля`зох, пое. възле`з, възле`зте, прич. мин. св. деят. възля`зъл, -зла, -зло, мн. възле`зли, св., непрех. Възлизам. По двата големи моста на Янтра се чернееха, твърде дребни оттук, минувачи .. Други слазяха или възлазяха по стръмните побелели улици. Ив. Вазов, Съч. XIV, 159.
— Друга (остар. и диал.) форма: возла`зям.
ВЪЗЛА`ЗЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възлазям; възлизане. Почна се едно бавно и дълго възлазяне и спущане низ тъмните и неравни улици на градеца, които едва побираха гъстите маси хора. Г. Райчев, Избр. съч. II, 61. През тая дупка обязателно трябва да премине всеки поклонник на пещерата и да излезе отгоре на скалата .. И наистина, това възлазяне е своего рода подвиг. Ив. Вазов, Съч. XV, 35-36.
ВЪЗЛЕ`, мн. -та, ср. Диал. Възелче. Наскоро след Димитровден дотрябва да се развърже и възлето с жълтичките. Т. Влайков, Съч. II, 139.
ВЪЗЛЕ`ГНА СЕ. Вж. възлягам се.
ВЪЗЛЕ`ЗНА. Вж. възлязвам.
ВЪЗЛЕ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-лек от обикновеното или отколкото се очаква; лекичък. Но слона бил зает. / Издигнал плет / за новата си къща и бързал да се връща, / когато чул възлекото бръмчение. ВН, 1958, бр. 2225, 4.
ВЪ`ЗЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За връв, въже, конец и под. — по който са навързани много възли; възловат. Старецът кимна няколко пъти с глава, бръкна в джебовете си, извади възлеста връв, обърна се към светлината и се залови да развързва възлите. К. Петканов, П, 12. От зъберите надолу в тъмната бездна увисна възлесто мокро въже. Змай се надвеси — блесна мълния. А. Дончев, СВС, 687. До кончето крачеше каруцарят — .., с накривен над ухото каскет и възлест камшик в ръка. А. Гуляшки, Л, 17.
2. По който има издутини, подутини, изпъкналости; възловат. В отсрещния ъгъл стар явор ширеше неподвижни гранки, час по час ще се отрони рано пожълтял лист, ще се преметне и завърти във въздуха и безшумно ще падне край разкривения, възлест и грапав вековен дънер. Д. Талев, ПК, 126. — То ако тъй се водеше война! .. — викаше Карагоров зачервен, а от двете страни на шията му набъбваха две възлести жили. В. Геновска, СГ, 405. Сред гората на невисоко хълмче растеше стар дъб с яко възлесто стъбло и черна напукана кора, същинска канара. П. Бобев, ГЕ, 27. Краката му бяха на селски футболист — тънки над коленете, но яки и възлести. А. Мандаджиев, БЦР, 55.
3. Стесн. За ръка или пръсти на ръката — който има изпъкнали, подути стави; възловат. Цялата се беше стопила и смалила. Само работните й ръце с възлести пръсти си оставаха едри, кокалести. А. Дончев, ВР, 157. — .. Тая камбанария хе` там — протегна той дългата си ръка, която беше цяла скрита в ръкава на палтото му и стърчеше напред само неговият крив, възлест показалец, — тая камбанария .. е дигната против народната воля. Д. Талев, ГЧ, 195. При един опасен завой неволно се опрях с поглед в ръцете му [на шофьора]. Лапести, възлести, уморени, те ме успокояваха за разлика от другите до мене. Бл. Димитрова, ПКС, 281. Тя току чупеше възлестите си, подути от работа пръсти, отпущаше ги на скута, пак ги скопчваше. За какво ли е дошъл докторът? Б. Несторов, АР, 53.
4. За растение — който има надебелявания на стъблото в местата, откъдето излизат листата или клоните; възловат. В полето и в града дърветата се бяха престрашили и вече пукаха възлестите си, налени със сок гранки. Д. Кисьов, Щ, 249. Въпреки предварително прочетените книги за тропика, представите ми за бамбука не отиваха по-далеч от възлестия туристически бастун, .. и градинската тръстика. Ал. Гетман, ВС, 77.
ВЪЗЛЕТЯ`. Вж. възлетявам и възлитам.
ВЪЗЛЕТЯ`ВАМ, -аш, несв., възлетя`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. възлетя`л, -а, -о, мн. възлете`ли, св., непрех. Остар. и диал. Възлитам.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник на българския език…, 1941.
ВЪЗЛЕТЯ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възлетявам.
ВЪЗЛЕ`Я. Вж. възливам.
ВЪЗЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Възлест.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗЛИ`ВАМ, -аш, несв.; възле`я, -е`еш, мин. св. възля`х, прич. мин. св. деят. възля`л, -а, -о, мн. възле`ли, прич. мин. страд. възля`н, -а, -о, мн. възле`ни и възля`т, -а, -о, мн. възле`ти, св., прех. Остар. Книж. Изливам обикн. при обред (вино, миро, балсам и др.) върху някого или върху нещо. Възливаха му на златен престол благовония фараоните на Египет. Н. Райнов, БЛ, 125. Той бърже си снел шлема и го употребил, за да възлее вино за жертвоприношението. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 33. И възливаше го [мирото] на главата му, като бе седнал
