128. Поеха те като Христа от кръста, / та чакам, на`, възкръсния си час. Сл. Красински, БН, 62.
ВЪЗКРЪ`СНА. Вж. възкръсвам и възкръснувам.
ВЪЗКРЪ`СНУВАМ, -аш, несв. (остар.); възкръ`сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Възкръсвам. „Идете, възвестете на Йоана това, което чувате и видите; слепи прогледуват, .., мъртви възкръснуват.“ ИЗ 1874-1881, 1882, 88. Братолюбивото общество, което е основано преди две години, .. и по някои причини ся е възпряло, днес захваща да възкръснува. Ч, 1871, бр. 15, 467-468.
ВЪЗКРЪ`СНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възкръснувам; възкръсване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗКЪ`ДРАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко, леко къдрав. Той беше само на осемнайсет години, тъмен пух бе подкарал под носа му и по краищата на брадата му, а тежаха гъсти, възкъдрави тъмни коси до раменете му, разделени на път. Д. Талев, И, 106-107. Косите му бяха опадали над челото и на темето. Отстрани и отзад артистично растеше възкъдрава тъмнокестенява коса. З. Сребров, Избр. разк., 233.
ВЪЗКЪ`С, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-къс от обикновеното или отколкото се очаква. Като развяваше възкъсото си расо, Левски пресече кръчмичката .. и влезе в съседната одая. Ст. Дичев, ЗС II, 626. Единият от играчите, .., с привдигнати рамене и плътно прилепнала възкъса ученическа куртка протягаше дългите си ръце и шумно удряше картите по масата. Сп. Кралевски, ВО, 54. По-късно се запознах в района на Росстрой с едър млад мъж със свежи черти, .., с дебел възкъс нос, широка, добродушна уста. З. Сребров, Избр. разк., 233. Воловете ги водеше един среден, .., с кръгло лице, .., възкъс врат, червендалест, около трийсе и пет годишен человек. Ц. Гинчев, ГК, 44.
ВЪЗКЪ`СИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възкъс. Хаджи Смион имаше около 45 години, носеше шаячни възкъсички панталони до колене. Ив. Вазов, Съч. VIII, 15-16. Тя беше боса, облечена в тънка и възкъсичка рокля. Ст. Марков, ДБ, 112.
ВЪЗКЪ`СО. Нареч. от възкъс. Косата й беше подстригана възкъсо. △ Носи възкъсо.
ВЪЗЛА`ГАМ, -аш, несв.; възло`жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Задължавам някого да извърши, да изпълни нещо. На края на сухото и сдържано търговско писмо, с което солунският търговец му е възлагал да събира за него кожите от цялата Преспанска околия .., били прибавени и следните два-три реда: „Виждам, че си млад, трудолюбив и способен човек.“ Д. Талев, ЖС, 56. Захласнал съм се и не съм чул кога е влязъл вторият ми помощник. Висулчев му казал, че съм го повикал да му възложа задача за „новогодишните празненства“. Н. Стефанова, ПД, 43. По време на Сръбско-българската война на Кирил Ботев било възложено да формира 3-и конен полк. Н. Ферманджиев, РХ, 214. Турското правителство възложило възстановяването на Варненската крепост .. на Димитър Софиянлията от Търново. Ив. Коларов, Е, 41. На труда Вазов възлага ролята на спасител за народа. Г. Цанев, СИБЛ, 174.
2. В съчет. с надежда обикн. в мн. и с предл. на. Надявам се на някого, на нещо; уповавам се. Някога баща му възлагаше големи надежди на него. Елин Пелин, Съч. III, 17. На него възлагаше всичките си надежди престарелият игумен на манастиря о. Амфилохий .. Старецът предчувствуваше близкия си край, но се утешаваше с мисълта, че Драгота не само ще бъде достоен негов заместник, а велик подвижник. Й. Йовков, СЛ, 31. Обля го студена пот. Надеждите, които възлагаше на тази книга — пари и слава — рухнаха. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 435. На кариерата си, на която вуйчо възлагаше такива големи надежди, гледах като на нещо съвсем случайно. Г. Райчев, Избр. съч. I, 13. Тате беше кожухар. За него иглата беше всичко. На нея той възлагаше своите надежди. Г. Белев, ПЕМ, 11.
3. Остар. и диал. Слагам нещо върху друго; полагам. Там сам патриархът в одежди и с митра / върху Калимана възлага венец / и нов благославя помазаник божи. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 46. Историята отбелязва имената и делата със златни букви, а потомството вечно възлага благодарственни лаврови венци. С, 1894, бр. 1475, 3. Като ся възкачва лице на степен дяконски и священически, архиереят възлага ръцете си на главата на оногова. З. Петров и др., ЧБ (превод), 130. Правеше му скришом за дар някое от угодните му ястия и една стъкленица с вино, която възлагаше върху масата. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 81. възлагам се, възложа се страд. „Понеже софийският преврат стана причина за неволното отдалечаване из пределите на отечеството за известно време на нашия любим княз Александър I, обявяваме, че в неговото отсъствие съгласно чл. 19 от Конституцията управлението на страната се възлага върху едно наместничество, ..“ С. Радев, ССБ II, 134. Сами са поискали нему пак да се възложи тая длъжност. Т. Влайков, Пр I, 123.
ВЪЗЛА`ГАНЕ ср. Отгл. същ. от възлагам и от възлагам се.
ВЪ`ЗЛАЗ м. Рядко. Изкачване, катерене, възкачване. Препоръча й да се качи на Монблан .. щом обича планинските възлази. Ив. Вазов, Съч. XXV, 146. // Индив.
