продължаваше да го оглежда. Лошите обуща, кални и с ями`, не особено чистата, разкривена яка на ризата и вратовръзката с грозно възелче. Ем. Станев, ИК III, 114. Пристегна възелчето на малката червена панделка, с която завързваше русата си и тъничка като миша опашка плитка. Ем. Коралов, ДП, 46. По-рано тези петаци отиваха за халва и за боза, но сега грижливо ги скътвах в едно възелче. Ал. Спасов, С, 115. Преди появата на видимите явления [на херпеса] на мястото се чувствува лек сърбеж, парене и болка, .. На тази основа се появява група малки възелчета, които в няколко часа се превръщат в мехурчета, изпълнени с водениста течност. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 51. Колко пъти върза и развърза / възелчето с белите пари! П. Стефанов, Худ. С I, 337.
ВЪЗЕ`МА. Вж. възимам.
ВЪЗЖА`ЖДАМ, -аш, несв., прех. Индив. Поет. Изпитвам силно и страстно желание, копнеж за нещо. Тя дойде — дете — с пробудна жар, / с пламенна усмивка на уста, / но, възжаждал вечна красота, / аз отвъргнах тленния й дар. Д. Дебелянов, С 1946, 82.
ВЪЗЖЕЛА`ВАМ, -аш, несв.; възжела`я, -а`еш, мин. св., възжела`х, св., прех. Книж. 1. Силно пожелавам нещо. Аз Саломон, възжелах утехите на любовта. Н. Райнов, БЛ, 148. Като се научих за благолюбивия нрав на твоята душа, .., твърде много възжелах да видя твое преподобие .. и в същото време да получа голяма полза от нашето виждане. Ив. Вазов, Съч. XV, 38. Когато през Стрем мина пътешественик на име Сахран, деспот Звоница го угости богато, като разпитваше за другите земи. И щом научи, че съседният владетел .. е издигнал в своя престолен град триумфална арка, деспот Звоница силно възжела да види арка и в своята крепост. Й. Попов, БНО, 6б. Минават покрай тебе грижни люде, / тежат им клепките от сън и зной, / и не един се спира, сам учуден, / и възжелава твоя чист покой. А. Разцветников, С, 154.
2. Обзема ме силно любовно влечение към някого, силно пожелавам някого. И колкото да я възжелаваха като жена, отдръпваха се, за да дири всеки своя прилика. Ст. Чилингиров, РК, 19. В съня на твоите шестнадесет години / душа те възжела и похити. П. К. Яворов, Съч. I, 128. възжелавам се, възжелая се I. Страд. от възжелавам. П. Взаим. от възжелавам във 2 знач. Би ли била готова да умре сама, ако тоя човек не я владееше всевластно, още преди да се въплъти в смесената кръв на двама довчера непознати, но възжелали се още от първия миг на своята неволна, непредполагана среща? Ст. Чилингиров, РК, 104. Дълго мълчаха те, боейки се да продумат, сякаш да не подплашат щастието и дълго слушаха разтупаните си гърди, тъй силно възжелали се и съединили се навеки. Ив. Кирилов, Съч. II, 164.
ВЪЗЖЕЛА`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възжелавам и от възжелавам се.
ВЪЗЖЕЛА`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Възжелаване.
2. Силно любовно влечение. Катя дълго мисли върху тия въпроси, дълго прелистя списъка на мъжете, към които някога беше почувствувала възжелание и все пак най-възможен й се виждаше Смрикаров. Ст. Чилингиров, РК, 59.
ВЪЗЖЕЛА`Я. Вж. възжелавам.
ВЪЗЖИ`ЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е много жилав, който е малко, леко жилав; жилавичък. Най-малко след 16-24 часа той е окончателно готов за нарязване. В това си състояние локумът представлява полупрозрачна, мека, възжилава маса, която при неоцветения локум има светлокремав цвят. А. Генадиев и др., ТЗ, 152.
ВЪЗЖЪ`ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до жълт; слабожълт, жълтеникав. Срещу нея стоеше дълъг, мършав войник, .., с мургаво, възжълто лице и рязко изпъкнали скули. Д. Талев, ГЧ, 199. Тия коне бяха най-добрите ни приятели .. Муцуната потръпваше, горната бърна се извръщаше, разкривайки грамадни възжълти зъби. А. Христофоров, О, 14. Господин Тано имаше големи възморави клепачи, а госпожа Янка с възжълто измъчено лице мязаше на милосърдна сестра. Д. Вълев, З, 130.
ВЪЗЖЪЛТЕНИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до жълтеникав; слабожълтеникав. В сумрака трепна слаба червеникава светлина, която пущаше около себе си бледно възжълтеникаво сияние. Ст. Чилингиров, ХНН, 70. Нисичък, набит, с възжълтеникави мустаци от непрестанно пушене, той стоеше като стожер, забит здраво в земята. Кр. Григоров, Н, 137. Най-често той [каолинът] е бял или възжълтеникав, по-рядко светлокафяв до зеленикав. Г. Георгиев, П, 84.
ВЪЗЗЕЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с цвят, близък до зелен; зеленикав. Върху матовото лице, с цвета на стар порцелан, изпъкваха светлите й, въззелени очи. Те често меняха цвета си, сякаш отразяваха светлините и сенките на деня. Д. Спространов, С, 6. Същият сив правоъгълник върху червен фон ще ни се стори въззелен, върху жълт фон синкав и т. н. Псих. X кл, 40.
2. За плод — който е малко узрял, не съвсем узрял; неузреличък. Докарал някой въззелени дини за продан. Ив. Хаджийски, БДНН I, 154.
ВЪЗЗЕЛЕНИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до зеленикав; слабо-зеленикав. — Лазаре, … брате… — проплака отново поп Димитри. — Ама кажете що
