нага пред мен заставаше онзи ден, в който питаха кой е „за“ кой е „против“, кой е „въздържал се“. М. Радев, СР, 5.
ВЪЗДЪ`РЖАН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който умее да се въздържа от някаква проява, постъпка, който умее да овладява чувствата, страстите си; сдържан. Все пак за онова, което пламтеше в сърцето му, предпазлив и въздържан, какъвто си беше, той не бързаше да отвори дума. Ст. Дичев, ЗС
1, 98. Войниците от седма рота радостно посрещат Делча и се здрависват с него. Ходиха и при Ананий. Но той., се пдка^а студен, въздържан и подозрителен. И. Йовков, Разк. I, 54. Домакинът, видимо трогнат, но по-въздържан от другите, мълчаливо му стисна ръката. Д. Спространов, ОП,
2. Който се проявява в слаба степен, с малка сила; сдържан. Боряна се показва на вратата зад Андрея, усмихната, отива бързо към Вълчана, наднича към лицето му и глезено, по детскц, казва: Тате! — Въздържан смях наоколо. Й. Йовков, Б, 124. Влезе дядо Костадин и гласовете им изведнъж станаха по-тихи, заканите по-въздържани, въпросите по-плахи. К. Петканов, СВ, 133.
ВЪЗДЪ`РЖАНЕ ср. Отгл. същ. от въздържам и от въздържам се. Всеки мой ден беше изпълнен с извършване предписанията на доктора:.., постене, въздържане, лекове. Ив. Вазов, Съч. XI, 117.
ВЪЗДЪРЖА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Съзнателно и доброволно самоограничаване, лишаване от нещо. С пост, молитви, въздържание и изтощение на тялото си те искаха да възвишат душите си. Елин Пелин, Съч. IV, 86. Въздържанието се съдържаше в мълчанието, а бодърству-ването бе воля да не отпада мисълта и бдението над себе си. Ем. Станев, А, 96. Изгубен имот пак може ся спечели и намести с труд.г, здравието — с въздържание и лечение. Й. Груев, СП (превод), 198. // Съзнателно и доброволно отказване от употреба на алкохол и от пушене. Задебелелият му език едвам можеше да сложи някоя дума;.. Сичко следователно доказваше, че той беше забравил обещанието си за въздържание. Трите стъкла бяха изпразнени. Н. Михайловски, ПЛ (превод), 71.
ВЪЗДЪ`РЖАНО. Нареч. от въздържан; сдържано. Той се държеше към нея въздържано и хладно. Й. Йовков, ПК, 134.
— Не бързай — каза той тихо и въздържано. — Още не си видяла балкана. Има едно място по-нататък — там непременно ще ахнеш. Ем. Станев, ИК I и II, 456. Макар че и в техните души се надигаха радостни чувства, те посрещаха неочакваната вест въздържано. Т. Влайков, Съч. III, 64. Хранете са въздържано,.., бъдете благообразни в отговорите си, във вървежа и в самото сядане. П. Р. Славейков, ПВЖ, 79.
ВЪЗДЪ`РЖАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на въздържан; сдържаност. Той обичаше пламенно Христина, ала тая обич не беше само към хубостта на госпожица Влаева, а обич към бъдещата му съпруга и затова в нея имаше голяма въздържаност. Ем. Станев, ИК I и И, 451. Тая сутрин очите му блестяха зад очилата и той свиваше и отпускаше уста, което означаваше, че вълнението е преляло неговата мярка за безстрастна въздържаност. Ст. Дичев, ЗС I, 377. Навън валеше ситен сняг,., и въпреки протоколната въздържаност, гостите ни съвсем по човешки разтриваха ръце, ухаха в шепи и тупаха с крака в преддверието за събличане. Й. Попов, МДВ, 16.
ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който доброволно, съзнателно се е отказал от употреба на алкохолни питиета и от пушене. Станах вегетарианец.. На това отгоре и въздържател от спиртните напитки. Елин Пелин, Съч. IV, 132. Не пушел, не пиел, ходел често и на черква — е, мъчно се намирали такива въздържатели, такива християни сред днешната младеж! Д. Калфов, Избр. разк., 379. А Матю, бившият въздържател, се пропи съвсем, отвореше ли си очите, отваряше си и гърлото, пиеше на провала, пиеше безпаметно. Ст. Цанев, МБ, 285. По-голяма част от дълголетни-ците са били въздържатели по отношение на алкохола и тютюнопушенето. ПЗ, 1981, кн. 10, 12. А бяхме въздържатели тогава. / Да бяха ни набучили на кол, / да бяха ни горили на жарава —/не бихме взели капка алкохол. Бл. Димитрова, Л, 30.
ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до въздържател и до въздържателство. Останал си бях все такъв заклет въздържател. Пък и язвата., в случая се яви добър съюзник, не ми позволи да изневеря на въздържателния си идеал... А. Станоев, П, 54. — Я угаси цигарата
— сопна се председателят, който беше някогашен касиер на въздържателното дружество. Ст. Даскалов, ЕС, 31-32. Разрасна се сред младежите въздържателното движение. П. Илиев, ЛВ, 22.
ВЪЗДЪРЖАТЕЛКА ж. Жена въздържател. Аз не пуша. Това дължа на бившата си жена, която беше въздържателка. К. Калчев, ДНГ, 7.
ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до въздържател. Въздържателско семейство. Въздър-жателско възпитание. Въздържателско поведение.
ВЪЗДЪРЖА`ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Принципи и поведение на въздържател.
ВЪЗДЪ`Х, мн. няма, м. Поет. Въздишка, въздих. И все едно — да молите и плаче
