— / не ще се дигнат тънките клепани, / не ще помръднат стиснатите устни — / последният въздъх и стон изпуснали. Е. Багряна, ВС, 39. И сал понякога, като от есен лъх / отбрулений листец, откъсва се въздъх / из глъбините на сърцето ми самотно. П. П. Славейков, КП ч III, 6. Поде се сплетен разговор, когато / отекват скъпи тайни гласовете / и в всеки девствен въздъх на душата / сълза от светла скръб проляна свети. Д. Дебелянов, С 1946, 124.
ВЪЗДЪ`ХВАМ, -аш, несв.; въздъ`хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Въздишам веднъж. — Ето сега на`, като чух да въздъхваш, стори ми се, че и други път съм чувала тая въздишка и тоя плач. Ст. Загорчинов, ДП, 161. Подхванаха [гъдуларите] стари хайдушки, трапезни и хороводни песни. Затропаха нетърпеливи млади крака под столовете, дълбоко въздъхнаха старите за някогашната младост, преминала в горчива робия и неравна борба с народните душмани… А. Каралийчев, С, 105. Оглеждам спътниците си .. Този, който вече от цял час се кани да заспи, на всеки две-три минути отваря очите си, въздъхва и пак ги затваря. Л. Александрова, ИЕЩ, 6-7. Тъжно щеш, майко, да гледаш / ти на туй хоро весело, / и като срещнеш погледа / на мойто либе хубаво, / дълбоко ще ми въздъхнат / две сърца мили за мене — / нейното майко, и твойто! Хр. Ботев, Съч., 1929, 6-7. • Обр. Печално, печално / поклаща той [лесът] клони, / въздъхне, простене / и листи порони… Елин Плин, ПБ, 68. И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди. Хр. Смирненски, Съч. I, 38.
— Други (остар. и диал.) форми: воздъ`хвам и возди`хвам.
ВЪЗДЪ`ХВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въздъхвам. Колко време се надвикваха строените ромейски войски и обсаденият град никой не запомни, ала изведнъж, с едно бясно въздъхване из двадесет хиляди гърла, кръгът на ромеите се разклати и тръгна напред. А. Дончев, СВС, 641. Из дълбочините на шипковий шубрак, из сърцето на тогова, който тамо седяше, счу се тежко въздъхване. Нар. прик., Христом. ВВ I, 51.
ВЪЗДЪ`ХНА. Вж. въздъхвам.
ВЪЗЕ`ДРИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възедър. Тя [Николина] гледаше събеседника си със своя кротък усмихнат поглед, смееха се и малките й, възедрички, със своеобразна красота устни. Г. Райчев, ЗК, 33.
ВЪЗЕ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Който е по-едър от обикновеното или отколкото се очаква. Възедри зъби.
ВЪ`ЗЕЛ1 мн. -зли, след числ. -зела, м. 1. Стегнато вързано място на конец, връв, кърпа и под. Войникът, който връзваше ръцете на другарите му, не затегна неговия възел, а само леко подбоде краищата на връвта. А. Гуляшки, Л, 10. Па, като шибна кобилата с връвения си бич, с много възли накрая, обърна се пак. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 134. Като оправи червената превръзка на крака си и стегна по-здраво възела й, той пое надолу, без да се сбогува с нас. Ст. Чилингиров, ХНН, 179. Човекът остави чука и длетото, приседна до мене на тревата, разхлаби възела на вратовръзката си и започна внимателно да попива потта от челото си. Г. Друмев, УКР, 26. Той се мъчеше да развърже връзката на едната си обувка .. Възелът яко беше затегнат. Ив. Остриков, СБ, 38. Тъкачен възел. // Място, обикн. в края на кърпа, в което е завързано нещо. Бръкнах в джоба си, извадих кърпата с парите, развързах възела — една сребърна двайсетолевка. Нова, лъщи. A. Каралийчев, С, 293. Нареди си той по-удобно легло, работа намираше всеки ден и бе успял вече да върже в един възел няколко гроша. Д. Талев, ЖС, 49. — Пак пари! — подхвърля тетка, става отива в другата стая и се връща с една кърпа в ръце. Четирите краища бяха вързани на възли. Тя съсредоточено развързва един по един възлите и изсипва съдържанието им на масата. B. Бончева, АП, 134. • За змии, преплели се на кълбо. Веднъж се сбил и намушкал едного, .. Друг път напипа кълбо змии из върбалака и докато другите бягат, удари змийския възел с каквото му падне, разфучават се животинките, а той започне да ги лови из водата с голи ръце. В. Ченков, ЗХ, 12. Ето и голямата мътна река с тихите спокойни води, .. Сред гъстите треви се разплитат сивите възли на лениви, студени змии. Г. Караславов, Избр. Съч. V, 331. • Обикн. с прил. — за означаване на струпване, събиране, сблъскване или преплитане на едно място, накуп, обикн. на обществени или лични отношения, интереси и под. Страшната 1925 година не е просто политическа битка, а сложен възел на времето. Н. Христозов, ПД, 167. Леонтиев очевидно е бил твърде добре запознат с перипетиите на българското движение, със заплетения възел от отношения и интереси по българското дело. Т. Жечев, БВ, 152. Оплетеният възел на световната политика на Балканите. Възел от противоречия в работата.
2. Място, където се събират или кръстосват много съобщителни линии и откъдето водят начало много съобщителни разклонения. Рано сутринта спираме в Белград. Голяма гара. Железопътен възел. Оттук минават железопътните линии за Будапеща — Прага — Берлин — Варшава — Москва. Кр. Белев, 3, 96. Студените зимни дни Свилен прекарваше ту в замъка, ту на бойната линия по свързочните възли. П. Вежинов, ЗЧР, 87. София е най-големият транспортен възел в България. От града излизат
