Вятърът като източник на енергия. Вятърът е неизчерпаем източник на енергия .. Ненапразно вятърът е получил вече названието „сини въглища“. П. Марков, А (превод), 75. В значително по-големи размери се използува силата на вятъра (сини въглища). К. Дойчев, МП (превод), 21.
— Други (диал.) форми: в1>глеща, воглища.
ВЪГЛИЩА`Р , -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който приготвя или продава дървени въглища. Забелязваме край шосето група работници около големи димящи клади — това са въглищари, които приготвят дървени въглища. Н. Фурнаджиев, МП, 124. Пушекът се точи през дърветата. От долината идва хлад. Долу в пропастта шуми реката. Въглищарите горят кюмюр. 3. Среб-ров, МСП, 75.
— Друга (диал.) форма: въглещар.
ВЪГЛИЩА`РКА1 ж. 1. Жена въглищар. 2. Жена на въглищар.
ВЪГЛИЩА`РКА2 ж. Диал. Вид лисица с тъмен косъм. Бе [лисицата] навършила едва девет месеца от деня, в който беше се появила на тоя свят и само шест — от как майка й — старата въглищарка — беше я прогонила от родната гора. Ем. Станев, ПЕГ, 71.
ВЪГЛИЩА`РНИЦА ж. 1. Място, където се приготвят дървени въглища. Вълците бяха минали край изоставената въглищар-ница в съседния дол. Ем. Станев, ПЕГ, 44.
2. Място, където се продават въглища.
3. Остар. Помещение, навес, където се държат въглища. Гирджикът, щом влезе в къщата.. влезе., в готварнята и оттам във въглищарницата. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 32.
ВЪГЛИЩА`РСКИ, а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до въглищар. Пораснал бе въглищарският син. Н. Хайтов, ШГ, 79. Въглищарска колиба.
2. Който се отнася до въглища; въглищен. Тук-там е далечината бавно се стелеше гъст дим от въглищарски пещи — приготвяха дървени въглища. К. Константинов, ППГ, 349-350. ^
ВЪГЛИЩА`РСТВО, мн. няма, ср. Поминък, работа на въглищар. Рударството, въ-глищарството и металодобиването са били обикновено поминък на най-бедното и най-дивото планинско население. П. Дели-радев, В, 205.
ВЪГЛИЩА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от въглищар.
ВЪ`ГЛИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Който се отнася до въглища. — Аз съм ходил във въглищна мина и съм се възхищавал от героизма на миньорите, които дълбаят въглищните пластове дълбоко под земята и далеч от животворната слънчева светлина. В. Цокова, ВС, 41. Тия полуголи хора изглеждат на негри. Всичко у тях е зачернено с въглищен прах. Кр. Белев, 3, 41. Въглищни залежи. Въглищен басейн. Въглищен рудник. Въглищен комбайн.
ВЪГЛЯ`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Въглищар. Кмет и най-личен първенец в селото бе един човек, който допреди въстанията е бил въгляр в горите. А. Страшимиров, УШ, 32.
ВЪГЛЯ`РКА ж. Диал. Въглищарка.
— ОтСг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪГЛЯ`РНИЦА ж. Диал. Въглищарни-ца (в 1 знач.). Над тая синева из едно скалисто ущелие вън от гъстата гора се дигаше и рееше сега тънък и горещ дим от изтлял повидимому голям огън. Там е било въглярница — ми обади другарят. А. Страшимиров, УШ, 30.
ВЪГЛЯ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от въгляр; въглищарски. Планинецът за-прегнал въглярската си кола, покрил в нея със сено ранения въстаник, за да го отведе и скрие уж в някаква пещера, па потеглил и спрял далеч над една пропаст. А. Страшимиров, УШ, 37.
ВЪГЛЯ`САМ. Вж. въглясвам.
ВЪГЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; въглясам, -аш, св., непрех. Диал. Ставам, превръщам се на въглен; овъглявам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЪГЛЯ`СВ АНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от въглясам.
-ВЪД. Втора съставна част на сложни думи със значение: човек, който отглежда полезни животни или растения, напр.: птицевъд, свиневъд, полевъд идр.
ВЪДВОРЕ`НИЕ ср. Остар. Книж. Въдворяване. Правителството имаше всички основания да вярва, че победата му ще бъде голяма. Населението, уморено от борби, щеше да върви инстинктивно с властта, понеже чакаше от нея въдворение на спокойствието. С. Радев, ССБ I, 353. За тях важеше само това,., да се избави чело векът от неправдите и страданията, на които е изложен, да разрушат препятствията, които пречат за въдворението на свободата и щастието. К. Величков, ПССъч. VIII, 27. Неговото [на цар Александър] всемогущес-тво ще послужи не само на Славянството, но и на всемирния прогрес чрез въдворението на правдата и справедливостта там, дето днес не са чуе друго освен плач. СПл,
1876, бр. 25, 100.
— Друга форма: водворение.
ВЪДВОРЯ`. Вж. въдворявам.
ВЪДВОРЯ`ВАМ, -аш, несв/, въдворя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. Чрез някакви мерки или принудително правя нещо да почне да съществува, да настане, да настъпи; установявам. Дигна се шум. Някои дами станаха. Председателят едвам въдвори
