ВВ I, 31. — Стана ли големецът? — попита той едного от войниците, които се миеха на дворския въбел. Ив. Вазов, ЖИ, 103.
— Други форми: въ`мбел, во`бел.
ВЪ`БЕЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Прил. от въбел; въбльов. Въбелова вода.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪ`БЛЬОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Въбелов. Въбльова вода.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪВ. Вж. в.
ВЪВАЛЯ`. Вж. въвалям.
ВЪВА`ЛЯМ, -яш, несв.; въваля`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. 1. Вкарвам нещо някъде, като го валям, търкалям (Н. Геров, РБЯ).
2. С предл. в и в съчет. със същ. като беля, беда и под. Ставам причина някой да бъде подложен на нещо или да извърши нещо, изразено със съществителното; вкарвам, въвличам. А бе, чловече, зачто си такъв несмислен, та си харчиш парите напразно и въваляш другите в беля? Лет., 1869, 121. Въвалям в грях. въвалям се, въваля се страд.
ВЪВА`ЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от въвалям и от въвалям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪВЕДА`. Вж. въвеждам и въвождам.
ВЪВЕДЕНЕ`, мн. няма, ср. Диал. Въведение Богородично.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪВЕДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Начална част на слово, реч, литературно или музикално произведение и под.; встъпление, увод. Прологът [в „Кървава песен“] е изблик на възвишен патриотизъм и лирично чувство. Той е въведение във величавата епопея. Лит. X кл, 273. Въведението играе тук [в квартета] главна роля, като утвърждава тематични елементи, предназначени да намерят място в епизода, който следва. В. Йонова и др., Б (превод), 96. Либретото на операта е разделено на действия. Всяко действие започва с оркестрова интродукция (въведение). Пеене VIII кл, 49.
2. Начало на някакви действия, на дейност, проява. Нима смъртта на деня трябва да бъде винаги кървавочервена? Наистина — жестока шега на природата. И благодат, че това трае само няколко мига, че след това настъпва синкав покой, отмора, въведение към съня. П. Спасов, ХлХ, 189.
3. Книж. Труд, който запознава накратко с проблематиката и основните понятия и положения на някоя наука; увод. Въведение във всеобщата история. Въведение в архитектурното проектиране.
4. Остар. Книж. Въвеждане.
◇ Въведение Богородично. Църк. Християнски празник, честван на 21 ноември, когато според Евангелието Богородица като малко дете е била въведена в Иерусалимския храм.
— Друга (остар.) форма: введе`ние.
ВЪВЕ`ЖДАМ, -аш, несв.; въведа`, -е`ш, мин. св. въве`дох, прич. мин. св. деят. въве`л, св., прех. 1. Водя някого да влезе някъде, в нещо, като го придружавам и насочвам движението му. Противоп. извеждам. Появи се и Марга, .. посрещна гостите и ги въведе вкъщи. Й. Йовков, СЛ, 37. Той протегна ръка да се ръкува с нощните си гости и ги въвеждаше един по един в стаята си. Д. Талев, ПК, 685. Домусчиев се спря пред една къща с ламаринени кубета .. — Можем да минем и през черния вход, но аз искам да те въведа по-тържествено — неопределено рече той, извади връзка ключове и отвори тежката врата с цветни стъкла. Ем. Станев, ИК I и II, 148. Юстиниан излезе сам, та посрещна Тервала и го въведе в Цариград. П. Р. Славейков, ПИ, 62.
2. Рядко. Правя животно, добиче да влезе някъде, като го държа (обикн. за поводи, въже, верига), придвижвам, подкарвам, за да насочвам движението му; вкарвам. Противоп. извеждам. — Излез ми , мамо, отвори, / врано ми конче поеми / и го в яхъри въведи. Нар. пес., СбВСт, 533.
3. Представям някого в някаква обществена група, среда и го приобщавам към нея. Много стара, богата и милосърдна, тя ми даваше евтина квартира и след като завърших университета, започна да ме въвежда в разните „почтени семейства“. П. Славински, ПЩ, 52. При първа възможност ще въведе тя [генералшата] интересната г-жа Меворах в двореца. А. Страшимиров, Съч. V, 149. „Господине, при вашето идване в Атина ние бяхме станали почти приятели… За съжаление! И аз имах злощастната идея да ви въведа в семейството на покойний генерал хаджи Христо.“ Ст. Дичев, ЗС I, 491. Кръстникът му Шатонеф го въвел в кръговете на знатните весели хора. Ч, 1871, бр. 7, 203. Въведоха ме в писателските кръгове.
4. С предл. в и в съчет. със съществителни, означаващи работа, дейност и под. Запознавам някого с означената от съществителното работа, дейност, в която ще участва, като му давам разяснения, указания за нея. — Бих желал, преди да си ида, да въведа брат ви в работата. О. Василев, Т, 243. Едновременно с работата около неприключилата още ревизия той въвеждаше в служба и новата счетоводителка. Ст. Марков, ДБ, 452. Сега тя, още от първите дни след сватбата, се тъкмеше да въведе в домашния ред новата си снаха. Д. Талев, ПК, 8.
5. С предл. в и в съчет. със съществителни, означаващи кръг от въпроси, идеи и под. Запознавам някого с въпросите, идеите и
