ВЧОВЕ`ЧВАМ, -аш, несв.; вчовеча, -иш, мин. св. -их, св. прех. Разг. Вчовечавам; очовечавам. вчовечвам се, вчовеча се страд. ВЧОВЕЧВАМ СЕ несв.’, вчовеча се св., непрех. Разг. Вчовечавам се; очовечавам се.
ВЧОВЕ`ЧВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вчовечвам и от вчовечвам се; очовеча-ване, вчовечаване. Още при вчовенването си човекът търсел другите хора. Един от първите ужаси — просъществувал до днес, без да отслабне — бил ужасът пред усамотението. В. Мутафчиева, ИКМ, 43.
ВЧУ`ВА МИ СЕ несв/, вчуе ми се, мин. св. вчу ми се, се., непрех. Остар. Дочува ми се, чува ми се нещо. Внезапно й ся вчу нежен глас, който я зовеше на имя. Хр. Пашов и др., ЦП (превод), 87.
ВЧУ`Е МИ СЕ. Вж. вчу в а ми се.
ВЧУ`ПВАМ, -аш, несв.; вчу пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Счупвам. „Сега му й времето, станете да идем да вчупим една пенджура, те са дървени.“ М. Кънчев, В, 67. вчупвам се, вчупя се страд.
ВЧ>ТПВАМ СЕ несв.; вчупя се, св., непрех. Диал. Счупвам се. Кога се случело да се вчу-пи някоя керемида, ще търсят съща такава керемида да турят на мястото й. М. Кънчев, В, 162. Гълъб се навежда, хаджи Юсмен захванал да го налага и дотолкова го налагал в плешките и гърба, догде чер-носания му нож се изкривил и дръжката му се вчупила. М. Кънчев, В, 54.
ВЧУ`ПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вчупвам и от вчупвам се; счупване.
ВЧУ`ПЯ СЕ. Вж. вчупвам се.
ВШЕКЕРЯ`. Вж. вшекерявам.
ВШЕКЕРЯ`ВАМ, -аш, несв.; вшекеря, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Захаросвам, оза-харявам (Ст. Младенов, БТР). ВШЕКЕРЯВАМ СЕ несв.; вшекеря се св., непрех. Диал. Захаросвам се. Сладкото се вшекери (Т. Панчев, РБЯд).
ВШЕКЕРЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вшекерявам и от вшекерявам се; заха-росване.
ВШИ`ВАМ, -аш, несв.; вшйя, -йеш, мин. св. вших, прич. мин. страд. вшит, св., прех. Поставям с шев нещо в друго, прикрепям нещо за друго, като го зашивам за него, в него. Тя бе навършила седемнадесет години и за първи път надяваше новото си великолепно облекло от пъстра коприна, в което бяха вшити дванадесет едри аметисти. Ст. Загорчинов, ЛСС, 5. — За уроки ли не му връзва Стрина и магии какви не му вшива в доламата, само да го откъсне от тези пирински юди [самодивите]. П. Тодоров, Събр. пр II, 111-112. Зиме, лете грубите джобдве, / пълни със патрони, й тежат. /Ив хастара вшита е отрова. / Жива няма да я уловят! Бл. Димитрова, Л, 274. вшивам се, вшия се страд.
ВШИ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вшивам и от вшивам се.
ВШИ`ВКА ж. Рядко. Плат или друг материал, който е зашит, вшит в друг.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВШИ`Я. Вж. вшивам.
ВШУ`ТНИЦА ж. Остар. Смешница, ко-медиантка. Онзи, който са отказа за мене от толкова княгини, ма напусква за една галска вшутница! И. Адженов, ВК (превод), 117.
ВШУТОШ м. Остар. Шут, смешник.
— Тази малка заслуга — говоряше той — и почетта като вшутош, вещ да разсмивам с шегите си, ма държаха нещо по-горе от тях. С. Бобчев, ЖФ (превод), 22.
ВШУ`ТЯ СЕ. Вж. вшутявам се.
ВШУ`ТЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; вшутя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. 1. Диал. Правя се на глупав, наивен като дете (Н. Геров, РБЯ).
2. Само несв. Индив. Шегувам се. Кака Гинка се вшутява и чурулика още половина час. Ив. Вазов, Съч. XXV, 15.
ВШУТЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. 1. Само ед. Отгл. същ. от вшутявам се.
2. Обикн. мн. Думи или постъпки, с които се цели да се създаде весело настроение или да се подиграе някой; шеги. Пд обичам да умра на един път под меча, нежели на хилядо пъти под отровителни присмевки и просташки вшутявания. К. Величков и др., ЛБ (превод), 30.
ВПГУТЯВКА ж. Индив. Шега. Със сухоежбината .. ние направихме лека и бърза закуска, която наслаждахме с разговори, вшутявки и смехове. Ив. Вазов, Съч. VII,
84. — Това е катехизисът на новото християнско учение — забележи Огнянов на вшутявка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 56.
ВЩУРЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; вщуря се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Диал. Ставам щур, пощурявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЩУРЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вщурявам се; пощуряване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЩУРЯ СЕ. Вж. вщурявам се
ВЪ-. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Извършване на действието по посока навътре в нещо, напр.: въвеждам, въвирам, въвличам.
2. Преминаване в състояние, означено от изходната дума, напр. въвонявам, въвълч-вам.
ВЪ`БЕЛ, след числ. -а, м. Диал. Дълбок изкопан кладенец; излак. Дирили много вода и едва намерили един въбел без котел и нямало с какво да извадят вода. Христом.
