БАЛАСТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех.
1. Желез. Оформям, покривам с баластра, баласт насипа, върху който се поставят при строеж нови железопътни линии.
2. Техн. Почиствам баластра от пръст чрез пресяване.
3. Техн. Насипвам с баластра, баластирам се страд.
БАЛАСТИ`РАНЕ ср. Спец. Отгл. съш. от баластирам и от баластирам се; балас-тировка.
БАЛАСТИРОВКА ж. Спец. Баластира-
не.
БАЛАСТИРОВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Техн. Прил. от баластировка. Балас-тировъчна машина. Баластировъчни работи по шосе.
БАЛАСТОВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от баласт. Старите, изхабени релси излизаха от строя. На тяхно място работниците слагаха нови, подреждаха новото ба-ластово легло в строен трапец. ВН, 1962, бр. 3289, 2.
БАЛАСТРА ж. Спец. Неспоен или слабо споен строителен материал, състоящ се от чакъл и пясък, рядко с примеси от прах и глина, който се добива по открит начин от речните корита и намира широко приложение като добавъчен материал при направата на бетон и за настилка на пътища. Пътищата се предпазват от ерозия, като се затревяват и застилат с баластра. М. Мичев и др., 3, 171. Нагоре по реката оживлението все повече нараства: работници вадят по реката баластра, каменари изсичат край пътя скалите. Н. Хайтов, ШГ, 78. Крайречната улица, посипана с баластра, червен тухлен прах и пръски вар, изглеждаше безлюдна в жегата, макар че по цялото й протежение кипеше труд. ЛФ, 1956, бр. 8,1.
— От ит. balastro ’дребни камъни’.
БАЛАСТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до баластра. Ефим се въртеше неспокойно, като припряно почукваше с тоягата баластрената настилка на шосето. Ив. Хаджимарчев, ОК, 256. Ще се наложи да преминем към 50-60 сантиметрова баластрена основа и дебела асфалтова покривка, ограничена с бордюри. НТМ, 1966, кн. 211-212, 8.
БАЛАСТЬОР м. Желез. Баластер.
БАЛАТА ж. 1. Каучукодайно тропическо дърво, което расте във Венецуела и Гвиана. Mimusops balata.
2. Техн. Каучукоподобен продукт, приличащ на гутаперчата, но по-еластичен от нея, който се добива от изсушения млечен сок на това дърво.
— Исп. balata.
БАЛАТОВ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от балата. При ремъчното предаване се употребяват кожени, памучни, вълнени, конопени, балатови и гумени ремъци. М. Тодоров и др., ТМСС, 139.
БАЛАСТИ`РАМ
БАЛАТУМ м. Вид плътна настилка, подобна на мушама, за покриване на подове, маси и др. В коридора до кухнята се беше издигнала грамада от хоросан и книги, по издраскания балатум,.., се виеха бели пера. Д. Кисъов, Щ, 255.
— Нем. Balatum.
БАЛАТУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Прил. от балатум. С голям парцал на дълъг прът Иван Николов мие балатумния под. Б. Трайков, ВО, 42. Балатумна настилка. БАЛБУТИН, мн. балбути, м. Диал.
1. Мръсен, нечисто облечен човек (Т. Панчев, РБЯд).
2. Глупак, простак, невежа. — Колчам ида у тях, тя се намери да са присмей на този, на онзи — българете бшги прости, били балбути, гаче тя не е българка. Д. Войни-ков, КЦ, 17.
— Неизв.
БАЛВАИЦА ж. Диал. Отрова. Си омеси пребела погача, / си я меси се от балваица. Нар. пес., СбБрМ, 307.
— Вер. от нем. Bleiweiji ’оловно белило’.
БАЛВАН м. Диал. Много голям камък, обикн. заоблен. Той се завърна през дълбокия речен пролом, като се промушва между огромните балвани, натъркаляни край брега. Ив. Вазов, Съч. XI, 28. А долу, току под самата поляна, ромонеше напевно между вековни зеленясали балвани бистроструй-ната Стара река. Г. Русафов, ИТБД, 183. При все че нямаше силен вятър, морето бе неспокойно, с вълни, които зловещо шумяха и се блъскаха в канаристия бряг, по балваните и островчетата. П. Славински, ПЗ, 174.
— Вер. от тюрк. — Други форми: булван, болван.
БАЛВАНКА ж. Техн. Метална отливка с кълбообразна форма.
БАЛДАХИ`Н м. Навес от скъпа материя над престол, легло и др. До средната колона отдясно, на един трон под червен балдахин, стояха прави — Смилец, гологлав, и жена му Мария. Ив. Вазов, Съч. XIV, 8. И легна царицата върху ложе от пурпурно кадифе, а над него спусна балдахин от тънка финикийска свила. Н. Райнов, БЛ, 159. До ветрилото — стрък от метличка, с която домакинът пъди комарите. Над леглото — балдахин от бяла памучна материя. Ал. Гетман, ВС, 257-258. Леглата са с балдахин, който се прикрепва на високи резбовани колони. Д. Лалев и др., НМП, 117.
— От ит. baldacchino през нем. Baldachin. — Н. Михайловски, Пикильо Аляга (превод), 1875.
БАЛДАХИ`НЕН -а, -о, мн. -и, прил. Който представлява или наподобява балда
БАЛДАХИ`НЕН
