га си е сама. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 296. Имайте всякога искреност и доверие помежду си. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 35.
2. По всяко време; винаги. Противоп. никога. — Дядовият Манолев син ми е добър гостенин всякога. Ив. Вазов, Съч. XXII, 15. Вън всякога ,можеха да се видят разпрегнати коля. И. Йовков, ВАХ, 5.
3. През всички времена; винаги. Противоп. никога. — Куража си народът никак не е загубил — каза Любен Расков. — Има си кураж народът всякога, а сега още повече. Д. Талев, И, 175. Над тая земя, в която страданието и скръбта са и сега тъй големи, както преди векове, като че небето е било всякога цо-високо и Бог — по-чужд и по-глух. Й. Йовков, Разк. III, 77.
4. Неизменно, без промяна; винаги. Противоп. никога. Морето е всякога хубаво, въздухът е пропит със соления дъх на риба. Й. Йовков, Разк. II, 37. Чеширете му, опасани на кръста с чер пояс, бяха простички, без гайтан, ама всякога чисти и здрави. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. Те всякога ще се представляват на всички неразделни,.. — той замислен,.., тя сияюща до него от нежност и хубост. К. Величков, ПССъч. I, 319.
— Други форми: ся кога (остар. сега простонар.) и с в я к о г а (диал.).
ВС`ЯКОГАШ нареч. Остар., сега простонар. Всякога. — Нам гости са драги вся-когаш. Ние вън не оставяме човека. А. Александрова, ИЕЩ, 12. В предприятието на всяко едно нещо длъжни сме всяко гаш и двама да размислим и разсъдим задружно.
С. Попов и др., ТБП, 13.
— Други форми: всякогаж (остар. и диал.), всяко-гажд (остар.), всйкогиш (остар. и диал.) и сякогаш (простонар.).
ВС`ЯКОГАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Рядко. Който съществува, става всякога, винаги; постоянен. Природата на Унгария — това е всякогашният фон на песните, в които Петьофи изобразява унгарския живот. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 138. Сичкото ти добро ще е всякогаш-но и никога не щеш да ся лишиш от него. Псих. 1861,101.
ВС`ЯКОГДА нареч. Остар. Книж. Всякога. Бъди всякогда привержана на истината. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 18. • С предл. за. Завинаги. Доведете наследника на царството, той да ся радва на бащина си престол, а аз ще му бъда за всякогда верен съюзник. Д. Войников, РК, 86.
ВС`ЯКОГДАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Всякогашен. От моя страна аз ще ти поставя да докарам всякогдашна събуденост на духа,., и уважение от всичките хора, които тя знаят. Ч, 1871, кн. 24, 778.
ВС`ЯКОГИ нареч. Остар. и диал. Всякога. Често се хвалеше в конака, че неговата воденица всякоги е пълна с чували и неговите мливари мелят само чисто жито. Ц. Гинчев, ГК, 37. Вие знаете, че добрите дела всякоги заслужават възнаграждение. Д. Войников, РК, 54. Харно е да бъде чловек всякоги милостив към несчастливците, дори и към злодейците. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 116. Ние сички според самата си природа теглиме всякоги към доброто. У, 1871, бр. 7,105.
— Друга форма: с я к о г и.
ВС`ЯКОЙ, -оя, -ое, мн. -ои, вин. всякого, дат. всякому (само за лица от м. р.), обобщ. местоим. Остар. и диал. Всеки. Освен сигналните свирки, на всякой локомотив има камбана, която през нощта почти постоянно равномерно бие. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 58. Това просто и страш-но Димчово „Мамо, мамо!“ прозвуча в тихото октомврийско утро като стон,., то достигна до всякое сърце. С. Северняк, ОНК, 185. Големец ли си, богат ли си.. — всякой ти е приятел. В. Друмев, И, 14. Военно време е, властта няма да се шегува, всякого ще тури на мястото му. Д. Талев, ПК, 647. Пушание тютюн е досадно почти всякому, който никога не го употребява, но повечето от пушателите не щат да знаят затова. ИЗ 1874-1881, 1882, 8.
О Във (во) всякой случай. Остар. За подчертаване на увереност, сигурност в достоверността на това, което се твърди в следващия текст; във всеки случай. Във всякой случай, аз зная, че разговорът ни тази вечер се отличаваше с неподправена искреност. Е. Белами, ССГ (превод), 26. Иво Доля е писал твърде много, во всякой случай много повече, отколкото е потребно на един кандидат за безсмъртие. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 124. Във всякой случай в Москва можеш да ся обидеш и без мене, като е там Сава Филаретов. АНГ I, 411. За всякой случай. Остар. За всеки случай. За Г. X. Йороана пак ще ви кажа, че ще е добре да го пратите да ся намира тука за всякой случай. АНГ I, 231. На всякой начин. Остар. Непременно. Аз трябва на всякой начин да остана тука [във Виена] още три четири месяци. АНГ I, 709. С всякой начин. Остар. По всякакъв начин; всякак. От есенес отвориха и женско училище в София., виновник на това е г-н Филаретов, който., с всякой начин ся труди за образованието на народа. АНГ I, 513.
— Други форми: ся кой (остар. и диал.) и свякой (диал.)
ВС`ЯКО`ЯК, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Всякакъв. Гарван грачи у гора зелена, / та си мами всякояки пилци. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 173.
— Друга форма: сякояк. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВС`ЯКОЯЧЕ нареч. Остар. По всякакъв начин; всячески. Предпочитам да умра,
