ВСИ`ЧКИ. Вж. всеки.
ВСИ`ЧКИЯТ, -ката, -кото и (остар.) вси`чки, -а, -о, ед., обобщ. местоим. I. Вместо прил. 1. В съчет. със съществителни, означаващи механичен сбор от лица, предмети, обстоятелства и под. Който е в пълния си брой, в цялото си количество, без да се изключва никой; целият. Под саята в лошо време се прибира всичкият добитък. Т. Влайков, Пр I, 15. — Ето, .. тука си държах всичкото богатство — петстотин жълтици. Елин Пелин, Съч. III, 61. Повечето са селяни. Всичкият тоя народ отива за България да търси работа и печалба. Ив. Вазов, Съч. XVI, 28. // В съчет. със съществителни, означаващи целокупни предмети или съвкупност от предмети, вещества (взети като някакво единство). Който е в цялото си количество, без да бъде отделена част от него. Като взе щипците, нарина всичкия огън пред отвърстието на пещта. Ал. Константинов, БГ, 63. Дълго време Лепо не беше я виждал и сега сърцето му неудържимо се мяташе в гърдите и пращаше всичката млада кръв в лицето му. Елин Пелин, Съч. I, 88. Оттогава булка Селямсъзка по-често отбиваше барата, или, .., лисваше в барата си всичката помия от коритото. Ив. Вазов, Съч. VIII, 9. Всичкият овес на Емперата стоеше неприбран. К. Петканов, СВ, 112. Изядохме всичкия хляб още на обед.
2. Разг. В съчет. със съществителни, означаващи чувства, качества, прояви, явления, време и др. Който е в пълното си количество, степен, обем, колкото е налице; цял. Той срещна очите на майка си и разбра всичката тревога, която я мъчеше. Й. Йовков, СЛ, 14. Тя пое всичката грижа за детето. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 209. Ако тя [розата] беше паднала от ръката ти, .. — аз бих я милвал и топлил с диханието си, за да разцъфти с всичката си разкошна хубост. П. К. Яворов, Съч. III, 284. Той вложи всичката си енергия .., за да постъпи на служба. Елин Пелин, Съч. II, 179. Уплашеното кудкудякане на птиците се смесваше с дивия и гърлен говор на татарите, .. Над всичката тая глъч се разнасяше еднообразното дрънкане на струнните байлами и тумкането на тъпаните. Ст. Загорчинов, ДП, 108-109. И най-тъпият войник часовой можеше да забележи това .. тъй като всичкото време освен пушката в ръката си и вратата срещу поста друго .. не можеше да забележи. П. Шатев, М, 87.
3. Разг. С предл. с, обикн. с възвр. притеж. местоим. си и съществително за качество, проява при гл. правя, работя и др. — образува обстоятелствени пояснения, означаващи висока или крайна степен на признака, изразен от съществителното: С всичкото си старание (работя) — много, извънредно старателно. С всичкото си търпение (чакам) — много, извънредно търпеливо.
4. Остар. и диал. В съчет. с названия на целокупни, неделими предмети, които не се измерват откъм количество или степен. Който се изчерпва, взема се пред вид без остатък, в пълните си размери; цял. Попът не бе й обадил всичката истина. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 47. Той отиде на реката .. Копа там, пищи`, прави` — и мислеше, че е запищил вече всичката река. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 26. Подир всякоя война Полша изгубвала по някоя част от своите области, така чтото най-после всичка Полша разделили помежду си трите господарства. Г. Йошев, КВИ (превод), 312. Дек са е чуло, разбрало, / мома кирия да кара / както е Стойна карала / всичкото лето летовно, / доде са заесенило! Нар. пес., СбНУ XLIV, 473. Къщите в нашата улица са наредени и от двете страни. Всичката улица е постлана с камене. Д. Манчов, БЕ II, 56. Всичкият небосклон. Всичката сцена. Всичката нощ.
ВСИ`ЧКО обобщ. местоим., ср. I. Вместо прил. Вж. всичкият.
II. Вместо същ. 1. Обикн. нечленувано. Всяко едно нещо от някаква съвкупност, общност без изключение. Дворът й изчистен, няма нищо да ти се изпречи на пътя: всичко прибрано, всичко на мястото си. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 11. Полякът люби и пролива кръвта си за всичко, що е полско. Хр. Ботев, Съч., 1929, 118. Всичко минава и туй ще мине. Погов. // Разг. Всяко от живите същества в дадена общност без изключение; всички. Всичко се тъкмеше да иде на театъра. Ив. Вазов, Съч. XXII, 100. Заразата на съревнованието пламва като епидемия. Всичко се хвърля да работи. Всичко се втурва да изпревари другите, да излезе напред, да се прояви. Г. Караславов, ПМ, 24. Разрази се буря и всичко се изпокри.
2. Цялост, общност от предмети, факти, явления, действия и др., без да се изключва някой от тях. Снегът беше западал на големи парцали и замрежваше всичко пред очите на пътника. Ив. Вазов, Съч. XXII, 168. Той си спомни всичко за тази земя! .. Всяко местенце оживя пред очите му. Ст. Даскалов, БМ, 163. Имаше големи началници, които навярно сега всичко следят, всичко знаят най-добре. Й. Йовков, Разк. II, 129. Някога той бе събрал в околностите на Брегала войска. С войска винаги всичко е лесно. А сега, какво — кой ще послуша само думите ти! Й. Вълчев, СКН, 269. Ний презряхме всичко: слава, чест и достойнства. СбДЧ, 225-226.
3. Като сказ. опред. Това, което има най-голямо значение, което е най-важно за някого. Аз обичам Иванка от цяла душа и сърце… Горко ми! Той за мене е всичко на този свят. В. Друмев, И, 7. Та що е твоят любовник / пред мене и пред властта ми? — Пред тебе, аго, нищо е; но за мен, знаш ли, всичко е. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10,
