Page:RBE Tom2.djvu/486

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ха за втори път да доближат къщата, но Майстор Томан ги посрещна с чести изстрели откъм коридорчето и ги върна. Д. Ангелов, ЖС, 492. След няколко часа дознанието беше направено и рибарят и годеницата му трябваше да заминат за ротна-та застава,… Калин връщаше багажа и тръгна заедно с тях. Й. Йовков, Разк. II, 52. Жените наваляха най-много към нея, а стражарите ги връщаха. Й. Йовков, ВАХ,

2. Заставям човек или животно да дойде об-ратно, да отиде отново на мястото, където е бил, откъдето е дошъл. — Е, братя… сега вие ще трябва да се позакриете из града, кой където намери, че турците могат пак да дойдат тука. Вашият бег иска да ви върне в село. Д. Талев, ПК, 276-277. Щерю отговори бързо — бързаше да се отскубне от началствата. Те не за добро го спряха тука. Може би имаха заповед оа го върнат на брега. Д. Добревски, БКН, 23. — Аз ще те пусна, но ти ще ми намериш младежа, който ти е продал, позивите… А сега ще те върнем за един-два дена в участъка… Д. Ангелов, ЖС, 55. — Да обадим на конака, да викнем сеймена, та да я върнем, а? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51. Той [белият кон] избягваше дори и към поляната, като все по същия начин влачеше Витка. Чичо Ми-туш, с един два удара на закачалката, го връщаше на мястото му. Й. Йовков, АМГ, 115.

3. Движа нещо в обратна посока, обикн. за да го поставя в предишното му положение, състояние. Връщаме триъгълника в начал-но положение 1 и го оставяме неподвижен. Движим равномерно върха на тебешира по вертикалния катет. Тебеширът описва по дъската вертикална права АС. Физ. IX кл, 1965, 7. Часовникът много избързва и затова върнах стрелките му назад.

4. Давам обратно нещо, което съм взел от някого, или оставям нещо, откъдето съм го взел; възвръщам. Геракът колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че Божан е турил ръка на парите му. Но той знаеше коравото сърце на сина си и не вярваше, че ще му ги върне. Елин Пелин, Съч. Ш, 65. Подофицерът го прочете [открития лист] внимателно, след това го сгъна аку-ратно и върна обратно. Д. Димов, Т, 510. Тополчани много добре познаваха Кара Ос-мана. Никаква работа не работеше — обикаляше християнските села,…, вземаше назаем пари и жито и никога нищо не връщаше. К. Петканов, X, 87-88. — На на тебе! — протягаше ръка единият. — Пий, наздраве!

— връщаше му павурчето другият. А. Каралийчев, ТР, 188. Сърцето му се изпълваше с доброта и той [Стефан] връщаше обратно в торбите житото, което беше откраднал. Й. Йовков, СЛ, 28. // Давам обратно остатък, разлика от парична сума. Старият човек го изгледа изненадан и зарадван. Поиска да му върне остатъка — една снимка струваше само два гроша, но младият човек махна небрежно с ръка. Д. Спространов, С, 100. Другият, Иля Андреевич, рядко ще пророни по някоя дума,…, и никога не сбъркваше, когато връщаше пари или трябваше да продаде някой предмет, поискан от купувачите. Д. Талев, ПК, 395. Гър-дю като че не искаше да знае нито колко плаща, нито колко му връщат, мушна кесията в пояса си и тръгна към вратата. Й. Йовков, ЧКГ, 48. Връщам ресто.

5. Отказвам услуга на някого, който идва с молба за нещо. — Нямам пари аз! Отде ще ти взема пари да ти дам? Нямам… — Не думай тъй, кръстник Еньо, не ме връщау. Ти ще ми помогнеш, ти ще ми дадеш… Й. Йовков, ЖС, 12. Тяхната [на бъчварите] кооперация носи име „9 септември“. Никого не връщат и бъкелчета правят на селяните. А. Каралийчев, НЗ, 2020-203. Ако ти се свиди една чепка [грозде], ще ти я платя — разсърди се Найда. — Ама не ме връщай, молим ти се… не ме карай да търча пак из селото. Г. Караславов, Избр. съч. II, 131. // Отказвам да взема, да получа нещо, което някой дава или изпраща. Към обяд започнаха да идват близки на арестуваните и да питат за тях и да им носят храна. Стражарите не знаеха какво да правят — да приемат ли храната, или да я връщат. Г. Караславов, ОХ IV, 246. Гаври се познаваше, че не може да носи пиенето,…: кога връщаше чашата, кога пък я само напиваше. Превод, Лил., 1884, кн. 7, 8. // Разг. Отказвам на някого, който идва с предложение за женитба. Хубава беше Ганаила, но защо от толкова време насам тя връщаше всички, които бяха дохождали да я искат? Й. Йовков, СЛ, 62. Босилко Радойкин, най-личен Загорец, / допратил е китени свати: /… Най-малък брат Лазар, един само склонен, / потихом ги тъй увещава: / „Не връщайте, майко; — такъва късмет се / не всякога пада на сгода“. П. П. Славейков, Събр. съч. I,

49.

6. Разг. С предл. н а. Отново поставям, назначавам някого на предишната му работа, служба; възвръщам, възстановявам. За нея [Мария] той си оставаше само обикновен, дребен чиновник, който искаше да бъде върнат на службата си. Д. Димов, Т, 53. — Къде ще ходиш? — В София. — В София, а? По какъв случай, ако мога да попитам? — За онзи там, за акцизния. Нали го уволниха, че ще се мъчим да го върнем пак на служба. Чудомир, Избр. пр, 250. — Върни Стоила на работа! Любеничарят ни оглеждаше поред,… — Добре де — обади се той по едно време… Но как ще го намеря?

О. Василев, УП, 22.

7. Правя или ставам причина някой да получи, да има отново нещо, което е престанал да притежава, което е загубил; възвръщам. Ти бай Гергя си слушай какво ти казва, ей