ВПЕЧАТЛИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който бързо и лесно се поддава на впечатления и ги изживява силно, дълбоко, който възприема нещата с особена чувствителност. Впечатлителен и слаб той рано или късно,.., щеше да обади моралния си съучастник. Йв. Вазов, Съч.
XXV, 125. Всичко хубаво пленяваше впечатлителната й душа. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 572. Неговата денонощна мисъл е за народа, него трови общата народна неволя, която — като по-мощен духом и по-впечатлителен, — той чувствува много по-силно. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 1-1. Откак раниха баща й и особено откак лекарят идва да го преглежда и майка й съвсем посърна, тя беше станала много тъжна и много впечатлителна. Г. Караславов, ОХ Ш, 506. Баща ми като дете и юноша бил паметлив, впечатлителенученолюбив и добър разказвач. Ц. Гинчев, СбЦГМГ, 7. Ние се съглашаваме, че едни деца са развиват рано, а други късно; че едни деца биват впечатлителни, а други немарливи. Знан., 1875, бр. 9,140.
2. Остар. Който прави силно впечатление. Главният тоя певец на пролетта, приготвил ся веднъж да пее песента на природата, захваща с .. едни слаби звукове,., и след малко употребява напълно сичките извори на несравнимия си орган:., звукове привлекателни и впечатлителни. Д. Попов, СбРС (превод), 105.
ВПЕЧАТЛЙТЕЛНО. Остар. Нареч. от впечатлителен (във 2 знач.); ярко, изразително. Да изложим работата ясно и тол-кози кратко и впечатлително, щото без труд да са разбира нейното състояние. Т. Шишков, ТС (превод), 166.
ВПЕЧАТЛИ`ТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Качество или проява на впечатлителен. Впечатлителността и паметта са били силно развити у него и там дето те са стигнали, той е можел да възпроизведе в своите повести верни и точни картини. К. Величков, ПССъч. VIII, 57. Образите във вражеския лагер Вежинов е майсторски моделирал, с крайно икономични средства, но живо и пластично. Те ни показват и писателската впечатлителност на Вежинов, неговата способност да улови характерното. С, 1951, кн. 6, 181.
ВПЕЧАТЛЯ`. Вж. впечатлявам2.
ВПЕЧАТЛЯ`ВАМ1, -аш, несв.; впечатлен, -ееш, мин. св. впечатлях, св., прех. Остар. Запазвам, задържам, затвърдявам в съзнанието си нещо; впечатвам, впечатявам. Кога подир время ще лежа аз в гроба, ви ще ми благодарите за тойзи мой совет,.. Затова впечатлейте длъбоко в памятта си следующето изречение: Срам и благоприличие укрепяват и ум, и тяло. С. Радулов, НД (превод), 23. впечатлявам се, впечатлея се страд.
ВПЕЧАТЛЯ`ВАМ СЕ несв.; впечатлея се
св., непрех. Остар. С предл. в. Дълбоко се отразявам, запазвам в съзнанието на някого; впечатвам се, впечатявам се. Събитията би могли др се впечатлеят в детинската памят. Г. Йошев, КВИ (превод), 14.
ВПЕЧАТЛЯ`ВАМ2, -аш, несв.; впечатля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Рядко. Правя, създавам силно впечатление у някого. Продължихме по пътя с надеждата,., че ще нахлуем в някое непознато селище в тъмнината като същински снежни човеци и нашето пристигане ще изненада и впечатли планинците. Й. Радичков, НД, 250. Не знам защо тъкмо това събитие [унижението на хаджията] ме впечатли толкова силно.. Понякога идва по пътищата на асоциациите, понякога в сънищата ми и аз се събуждам подтиснат. Д. Жотев, ПМИ, 121. Да, така приказваше дядо Михалаки Георгиев за партиите по това време и особено ме впечатлиха думите му, когато той с горест каза, че дълбоко корумпираният държавнически апарат,., трови живота ни. СбЦГМГ, 123.
2. Остар. Предизвиквам, внушавам някакво чувство у някого. Той уби двайсет филис-тимяни и бог им впечатли такъв един страх, щото ся избиваха един друг, или хвъргаха оръжията си, та по-скоро да бягат. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 376. ВПЕЧАТЛЯВАМ СЕ несв.; впечатля се св., непрех. 1. Книж. С предл. от. Изживявам силно въздействието на нещо, което възприемам, преживявам. Всички се впечатляват от туй, че върху нашата камбанария вместо кръст стърчат свирепо огромни мустаци. Й. Радичков, В, 18:5. Иван Фунев се трогваше от ясната, изчистена форма на класиката. Той се впечатляваше от майсторството на старите скулптори, като гледаше дълго творбите им. НК, 1970, бр. 52, 3.
2. Остар. С предл. в. Дълбоко се затвърдявам в съзнанието на някого. Минех ли край къщата, най-малките неща,.., обръщаха вниманието ми и се впечатляваха в ума ми. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 573. Нужно е да направи доволно время упражнения върху разни упражнения, на които правите и добри изражения, като се впечатлят в ума му, ще можат занапред да го улесняват във всяка случка да ся изражава свободно и прилично. Д. Попов, СбРС (превод), 1-2.
ВПЕЧАТЛЯ`ВАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от впечатлявам1 и от впечатлявам се; впечатване, впечатяване.
ВПЕЧАТЛЯ`ВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от впечатлявам2 и от впечатлявам се.
ВПЕЧАТЛЯ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от впечатлявам2 като прил. Книж. Който се отюзоява, прави силно впечатление. Марето беше млада жена със сини очи, малко вирнато носле и доста впечатляваща фигура. Ч. Шинов, БС, 24. Беше
