ВОЛТИЖИРО`ВКА ж. Спец. 1. Гимнастически упражнения върху галопиращ кон (в цирка или като самостоятелен вид конен спорт).
2. В цирка — прелитане, прехвърляне на гимнастик от един трапец върху друг или изпълнение на акробатически упражнения, при които един от акробатите се изхвърля във въздуха и отново се връща върху ръцете или раменете на партньора си.
— От фр. voltiger ’хвърча, летя’.
ВОЛТИЖО`Р м. Спец. 1. Изкусен ездач, който изпълнява гимнастически упражнения върху галопиращ кон.
2. В цирка — акробат, който изпълнява упражненията върху най-високата точка на акробатическата колона.
— От фр. voltigeur.
ВО`ЛТМЕР м. Физ. Волтметър. За правилното поддържане на акумулаторите е необходим акумулаторен волтмер. Ст. Михайлов и др., ГМ, 358. В апарата .. са включени токоизправителна лампа, волтмер за измерване напрежението на тока, система от ключове за превключване на различни токови напрежения. ВН, 1955, бр. 182, 2.
ВОЛТМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Физ. Прил. от волтметър. Волтметрична бобина.
ВОЛТМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване на напрежението между две точки на електрическа верига; волтмер. Волтметър за високо напрежение. Електродинамичен волтметър. Живачен волтметър. Индукционен волтметър. Лампов волтметър.
ВО`ЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Волтова дъга. Физ. Електрическа дъга. Волтов стълб. Физ. Първоначална форма на галваничната батерия, която се състои от последователно свързани галванични елементи (изобретение на Ал. Волта).
ВОЛТОСКО`П м. Спец. Комбиниран уред от волтметър и осцилоскоп.
ВОЛУМОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Волюметър. За да може да се следи и контролира работата на вентилаторните уредби, те трябва да са снабдени с волумометър за измерване на количеството на преминаващия въздух. Хр. Марков и др., ТБ, 147.
— От фр. volume ’обем’ + -метър.
ВОЛУНТА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се извършва по собствена воля и желание; доброволен.
— От лат. уоКтСапиз.
ВОЛУНТАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -няма, м. 1. Филос. Идеалистическо течение във философията, което отрича обективните закони в природата и обществото и разглежда волята като основа на цялата действителност, на всичко съществуващо.
2. Псих. Идеалистическо учение, което придава на волевите процеси основно значение в психическия живрт на човека.
— От нем. Уо1ип1ап$ти$ или от фр. Уо1оп1ап8ше.
ВОЛУНТАРИ`СТ м. Филос. Привърженик, последовател на волунтаризма.
— Нем. Уоютапз! или от фр. Уо1оп1ал81е.
ВОЛУНТАРИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до волун-тарист и до волунтаризъм. Волунтаристич-на концепция. Волунтаристични постула-ти.
ВОЛУ`ТА ж. Архит. Спираловидно скулптурно украшение, обикн. на йонийски капител.
— Лат. уо1и(а през рус. волюта.
ВО`ЛФРАМ, мн. няма, м. Хим. Химически елемент XV — много твърд и тежък метал със светлосив цвят, най-труднотопим от всички метали, употребяван за производство на сплави, направа на жички за електрически крушки, в радиоелектрониката и др. Стоманата и чугунът .. са сплави на желязото с въглерода и други метали — хром, никел, волфрам, кобалт и др. Физ. IX кл, 1958, 74.
— Нем. \Уо1йгат.
ВОЛФРАМА`ТИ мнед. (рядко) волф-рамат м. Хим. Соли на волфрамовата киселина.
◇ Природни волфрамати. Спец. Група минерали, соли на волфрамовата киселина, най-разпространени от които са волфрами-тът и шеелитът.
ВОЛФРАМИ`Т м. Спец. Кафявочерен минерал, основна руда за добиване на волфрам; волфрамова руда. Много от тези минерали (каситерит, волфрамит, молибде-нит и др.) са важни руди. Геол. VIII кл, 8.
ВОЛФРА`МОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от волфрам За източник на електроните служи волфрамовата нишка.., която се нагрява с ток от батерия. Д. Лазаров, ОЛЕП, 35. Към устойчивите багрилни вещества спадат кобалтовите,., и волфрамовите съединения. В. Пеев, МК, 123. Волфрамова руда. Волфрамова стомана. Волфрамови лампи.
ВО`ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вол.
— Две волчета имахме, от наш домазлък бияха, младички, хубави като гълъби. И. Йовков, В АХ, 104. Момчето скочило, впрегнало отново своите волчета, изорало последната леха. А. Каралийчев, МО, 10. След малко недалече от тях спря кола, в която бяха впрегнати мършави слаби волчета. П. Спасов, ХлХ, 44.
ВОЛШЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Вълшебен. Насреща на гърците излезли множество лъвове и вълци; те сичките били хора, преобърнати чрез волшебната сила на Цирцея в отвратителни чудовища. Н. Михайловски и др., ОИ
