Page:RBE Tom2.djvu/398
войнствено, не щял да дойде на площада, но искал да вземе от къщи бастуна си. Д. Димов, Т, 281. Ето я и Мургата — вързана най-накрая; ..; рогата й — къси, яки и заострени — войнствено са издадени напред. Ил. Волен, МДС, 191. И тая година се обяви обща мобилизация за щурм на жътвата, както войнствено се изразяваше Марко Велков. И. Петров, НЛ, 248.
ВО`ЙНСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на войнствен; воинственост. Тази експлоататорска класа [спекулантите] се засили с нови елементи, .. забогатели през войната, — един нов елемент на войнственост, чиято професия стана продължението на войната с всичките нейни облаги за тия хиени. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 1, 3.
ВО`ЙНСТВО, мн. -а, ср. 1. Събир. Множество от воини, всички военнослужещи като едно цяло; войнство. Ето и Враца — Диарбекира на българските офицери, град, в който нашето войнство, не знам защо, не намира твърде радушно гостоприемство. Ал. Константинов, Съч. I, 220. Освен търговеца на брашна, на вечерята беше поканен и адвокатът Кантарджиев, който днес бе поздравил царя от името на запасното войнство. Ем. Станев, ИК I и II, 265.
2. Остар. Книж. Войска, армия; войнство. Той иска нему да дадат да управлява войнството, на което Варнава скланя, и ето той повежда войската и разбива неприятеля. К. Величков, ПССъч. VIII, 260. Към селата Боровица и Извоз скалите се превърнаха в цяло войнство: връхлитаха ни причудливи рицари, тромави коне, .. Въображението заработи трескаво. Ст. Станчев, НР, 7. Но ей че насреща му войнство / изстъпва со сила поносна, — / и в боя на вожда сърцето / пронизва стрела смъртоносна… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 30.
◇ Небесното войнство. Книж. Ангелите. Тъкмо през това лято небето щяло да се разпука и от него на земята щяло да се изтърси небесното войнство и да порази неверните агаряни, върли грешници… Д. Рачев, СС, 284. Христовото (христолюбивото) войнство. Книж. Вярващите християни или служителите на християнската църква. После обед сичкото казанлъшко христолюбиво войнство го занесло на гробищата и закопало го между неговите деди и прадеди с голямо тържество. Л. Каравелов, Съч. VII, 74. Екзарше! Помисли, че ще доде ден, когато цялата ти духовническа пасмина ще дава отговор за тези противонародни работи на христовото войнство. Обуздай владиците си и твоето духовенство. НБ, 1876, бр. 53, 207.
ВО`ЙНСТВАЩ и ВО`ЙНСТУВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се стреми към война, който подготвя или предизвиква война; войнствен. Войнстващи милитаристични кръгове.
2. Прен. Който се бори активно, упорито и непримиримо в името на някаква идея, за постигане на някаква цел. — Вие [Бешков] сте войнствуващ карикатурист и член на Националния съвет за защита на мира? Ал. Гетман и др., СБ, 160. И почти всякога той [Жинзифов] не е безстрастен коментатор на исторически събития и литературни произведения, а войнствуващ публицист, който в остра полемика отстоява своите тези. ВН, 1964, 3882, 4.
ВО`ЙНСТВУВАЩ. Вж. войнстващ.
ВОЙНУГА`Н м. Истор. Привилегирован човек от местното население с определени задължения към турската власт; войник, войнук, войниган. Козма се хвалел с панагюрци, че били „войнугане“ и не допускале в града си — .. — да стъпва турски крак. Те се събирали в Панагюрище със стотици и потегляли към Цариград да служат на султановите конюшни. Хр. Бръзицов, НЦ, 18.
ВОЙНУГА`НСКИ, -а, -о, мн. и. Истор. Прил. от войнуган; войнишки, войнигански. Войнугански семейства. Войнугански корпус.
ВОЙНУ`К, мн. -ци, м. Истор. Войник (в 3 знач.); войнуган, войниган. За половин година оставяха войнуците ниви и лозя, добитък и деца, отиваха на ангария. В. Мутафчиева, ЛСВ 1, 71.
ВОЙСКА` ж. 1. Организирана и обучена въоръжена сила на една държава, предназначена да пази сигурността й и да води военни действия; армия. — Та сега си имаме българска войска? — пита той и трепери от щастие. Ив. Вазов, Съч. X, 100. Самото въстание според плана на Раковски трябвало да се проведе по следния начин: революционната войска се организирала в Сърбия. Ив. Унджиев, ВЛ, 49. Ред години той е прекарал во войската на свръхсрочна служба като унтерофицер. Т. Влайков, Съч. III, 296. — Тъкмо руският народ ще тръгне да се бори за нас. Войската нали е от народа… Царят ще даде команда и народът ще тръгне. Д.* Талев, ПК, 208. Една голяма галска войска премина в Италия. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 357. // Обикн. мн. Отделни подразделения от тази въоръжена сила, имащи определено предназначение. Въздушни войски. Инженерни войски. Ракетни войски. Сухопътни войски. Танкови войски.
2. Събир. Множество от войници, воини. Цялата равнина бе почерняла от войска. Ив. Вазов, Съч. XII, 170. Много войска имаше по това време в Ловеч, по улиците навсякъде се виждаха солдати. З. Стоянов, ЗБВ III, 69. Те бяха посърнали, бледни и гледаха гъмжилото войска с плахите очи на дивеч, внезапно попаднал в примка. Й. Йовков, Разк. II, 109-110. През есента войната се отвори, / изпълни се града с войски и шум. Т. Харманджиев, П, 7. • Обр. Самуил
