Page:RBE Tom2.djvu/453
ВРА`ТЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от врат; вратле. Да беше кабил, като ги приспи, а она [стрина Тота] все над главите им би стояла, само да ги пази да се не отвие некое, да му не климне на некое я главицата накриво, я вратчето си да не изкриви през възглавницата. М. Георгиев, Избр. разк.,
231.
ВРАХ, врахът, враха, мн. врахове, след числ. враха, м. Диал. 1. Харман, гумно (Н. Геров, РБЯ).
2. Снопи, които могат да се овършеят за един ден в хармана. Не тъжеше толкова, че зян ще иде житото и ще гладуваме, колкото, че първият врах е наквасен от дъжд. Кр. Григоров, ОНУ, 50. —Дядо Добри вече си отзе от него [Бойко] и съвсем въз друга страна възви приказка, кога на втория врах дойде леля й да ги навести. П. Тодоров, И I, 99. Станала й рано в понделник, / че си й харманя премела,.. / Доде са зора зазори, / три пъти й враха търсила, / със обръщане четири. Нар. пес., СбНУ XXVIII, 249.
3. Само ед. Овършано зърно, което още не е отвято, а само е натрупано на куп (Н. Геров, РБЯ).
ВРАХЕ`Л м. Диал. Гривна. Едно чевръсто момиче с бял ръченик, сребърен врахел .. се изправи на долния край на нивата. А. Каралийчев, ЛС, 68. Кръстницата застоява на двора срещу невестата, зетят туря на дясното й рамо сребърен врахел и през него гледа бъдъщата своя невеста. Тем., 1881, кн. 2, 11-12. Снощи бях вечер у вази, / че ти армаган донесох, /.. За бели ръце вра-хели. Нар. пес., СбВСт, 662.
— От лат. ЬгассМаНз ’ръчен’ през гр. ррахшАл. ’гривна’. — Други форми: врахал, връхел.
ВРАЧ, врачът, врача, мн. врачове, м.
1. Мъж, който врачува, гадае; гадател, баяч, вражалец. По него време хората .. повече се уверяваха на врачки и врачове,.., които призоваваха да благославят малките деца. Ил. Блъсков, РК, 3.
2. Човек, който лекува с врачуване, с баене, с билки; лечител, целител. Сега вече нямаше никакви надежди [за излекуване], всичко беше ясно. Казаха го и врачовете. А той, боляринът, ще доведе при нея [Биляна] и други лечители... Д. Талев, С II, 113. Свикал той съвет и разпратил по царството си хора да търсят врач-магъосник, който да намери лек на болката му. К. Величков, ПССъч. VIII, 254. Дядо Съботин е познат на цялата околност врач и гадател, до когото мнозина прибягваха да дирят отговор на тежки чемери, болки и на тайни желания. Ив. Карановски, Разк. I, 178.
3. Остар. Книж. Лекар. А който научи медицината, да бъде врач, в който град пожелае. Н. Бончев, Съч. I, 77. Случи ся та при нос Ландсаид потъна един французкий кораб и от спътниците на него избави ся един врач (лекар) с ковчег оръдия. Й. Груев, СП (превод), 89.
ВРА`ЧАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Вра-чувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЧА`НЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от врачам; врачуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЧА`НЕЦ, мн. -нци, м. Рядко. Врачанин. Чудната панорама изчезва в тъмнината заедно с врачанците, които закусваха, и с достопочтения старец, който дремеше. Ив. Вазов, Съч. XVII, 35. Конете заситниха съвсем. По двете страни край тях запълзяха — Мечка и Данданата отсам, а Сава и врачанецът — оттам. А. Страшимиров, Съч. V, 74-75.
ВРАЧА`НИН, мн. врачани, м. Лице, което е родено или живее в гр. Враца. Когато обаче на 7 февруари се чу, че пристига Цанков, цялото население без изключение се развълнува.. Врачани му направиха трогателно посрещане. С. Радев, ССБ I, 332. А Замбин почувствува благодарност към вечерта — сега ще започне да пали свещите, ще си намери работа и ще убегне от въпросите на врачани. В. Мутафчиева, ЛСВ П, 52.
ВРАЧА`НКА ж. Жена, която е родена или живее в гр. Враца. Чуло ли се е, разбрало, / Бояно, бела врачанко, / мома кириа да кара. Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 252. Мара вра-чанка, Мара врачанка / врачанин любеше. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 209.
ВРАЧА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Враца (град в Северозападна България) и до врачанин (врачанец). Той извади вечерта пред мене на трапезата ми превъзходно врачанско вино. Ив. Вазов, Съч. XVII, 32. На средата по цялата дължина [на българския павилион] има стъклени шкафове, напълнени с разни платна, преимуществено врачански. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 41.
О Врачански камък. Здрав и чист варовик с бял или бледокремав цвят, понякога с ръждиви ивици, използван като строителен материал или като декоративен камък за вън-шна облицовка на сгради, колони, паметници и под. Жено врачанска. Разг. За изразяване на пренебрежение, възмущение, укор (употребява се като обръщение към някого). — Не щеш ли, и жената, ни в клин ни в ръкав се нахвърли въз мене.. Станах, па я хванах за косичката. „Чакай, рекох, жено врачанска, да ти кажа кой дава хляба.“ Н. Попфилов, РЛ, 43.
ВРАЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Врач. Тие хора стават „знахари“ и „ведуни“, а у сърбете (и у българете) думите врач, врачар (и врачка) имат такъв смисъл. СбС, 97. Българете не казват нито доктор, нито докторка, а казват врач ..
