вратичка, която много приличаше на старите селски вратнички, заслонени отгоре с керемидени стрехи. А. Гуляшки, Л, 48. Щом отвориха вратничката и влязоха между стройните тополи, Церски видя Росица. Кр. Кръстев, К, 145. Открехнах предпазливо пътната вратничка, изкована от дъбови дъски. К. Калчев, ДНГ, 116.
ВРА`ТНИШКИ. -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от вратник2. Вратнишката протка се отвори и се подаде един белобрад старец със сини шалвари, син пояс и къса салтамарка. Ц. Гинчев, ГК, 265.
ВРА`ТНЯ ж. Диал. Вратник2 (в 1 и 2 знач.). Станчо бутна конете и вкара каруцата насреща през отворената вратня на къщата си. А. Каралийчев, ПГ, 145. В Сърджилар от първия селски двор изскочи един мъж. Той тъкмо вкарваше през вратнята кола, натоварена с дърва. А. Каралийчев, С, 71. Селото се беше пробудило, пееха петли, лаеха кучета, скърцаха вратни. Ем. Коралов, ДП, 93. Щом се показа на вратника и лавна шареното куче, Милка изскочи из къщи и тичешком го посрещна на малката вратня. Ц. Гинчев, ГК, 55. Мнозина от селяните, .., щом го зърнеха, бързаха да кривнат в друга улица или влизаха в първата вратня. Д. Ангелов, ЖС, 670.
ВРАТНЯ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Месото от врата на заклано животно. Я ще купя един вратняк да свариш яния (яхния). СбНУ XIV, 192.
ВРАТОВЕ`ЗКА ж. Остар. Книж. Вратовръзка. Както Георги, така и Спиро са облачат по следующата програма: широки черни — лете жълти — панталони; сюртук от черно сукно .. вратовезка червена или зелена. Л. Каравелов, Съч. IV, 119. Драган: — Колко пъти е продавал съвестта си евтино и е менявал убежденията си! Божанка: — Както ти вратовезките си: на неделята по три. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 131. Почуках на вратата. .. Влязох и намерих черни панталоне, бяло елече, .., шарена вратовезка. С, 1872, бр. 34, 271.
ВРАТОВРЪ`ЗКА ж. Тесен продълговат къс от плат, който се поставя като украса около врата под яката на горна мъжка риза и се завързва отпред; връзка. Той отметна одеялото от коленете си, стана и отиде към огледалото да върже вратовръзката си. В. Геновска, СГ, 525. Директорът въведе един нисък, набит господин, с валчесто червено лице, с малко изкривена яка и вратовръзка. Елин Пелин, Съч. IV, 168. Това бяха студенти — повечето с бради и с дълги коси, с разпален, бляскав поглед. Техните широкополи шапки и развети на гърдите големи вратовръзки на флъонга бяха през онова време на мода. М. Кремен, РЯ, 213. Вратовръзка папионка. Вратовръзка пеперудка.
ВРАТОВРЪ`ЗЧИЦА ж. Умал. от вратовръзка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВРАТОЛО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Книж. 1. За място — който е много стръмен и дълбок и представлява опасност за живота. Речното корито се стеснява, спокойно заоблените баирчини и била се сменяват с вратоломни урви, на които краят се не вижда. Н. Хайтов, ШГ, 247. Пътеката из гората скоро стана много върла, на места пъплеше по опасни наклонности, а озъбените камъни и корени, напречваха я с един вид вратоломни стъпала. Ив. Вазов, Съч. XV, 78.
2. Много опасен и рискован. От десно пък — беше омайната панорама на синьото езеро, обточено с низ селца и градове, .. просечено от вратоломни железни линии, пълзящи отвесно от езерото до върха. Ив. Вазов, Съч. XXV, 141. При спомени и разкази за подхлъзвания и вратоломни падения, ние продължаваме пътя напред, и наближаваме върха по една наклонна равнина, покрита с гладкото стъкло на поледицата. П. К. Яворов, ХК, 22. Вратоломен полет.
ВРАТОЛО`МНО. Книж. Нареч. от вратоломен. Една река — известната Лъкавица, пресичаше планината с дълбоко врязаното си корито и я делеше на две стръмни половини, обрасли с прожулени храсталачни гори, осеяни с настръхнали чуки и вратоломно извисени скални ридове. Н. Хайтов, ШГ, 237. Те [върховете] образуват жълтеникава грамадна, право отсечена стена, вратоломно стръмна и пробита тук-там от пещерни дупки. Ив. Вазов, Съч. XVII, 49.
ВРАТЦА` ж. и (старо) само мн. вратца`. Диал. Умал. от врата (в 1 и 2 знач.); вратичка, вратица, врачка. Тълпата трепна, вратата на еминовата одая беше се открехнала. Стотици очи се впиха в тази вратца, като да чакаха оттам спасението си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 285. После с дебел железен ключ, който висеше на кръста му под расото, отвори желязната вратца на зазидан в стената шкаф и сложи парите на Бори при другото злато. Й. Вълчев, СКН, 19. — Иди при люлека, — прошепна Ангелина уж досадена, после тихо отвори вратцата на наведената към дола градинка и се изгуби под сенките. А. Страшимиров, ЕД, 34. Надникнах аз в съседите и зърнах там комшулук между двата двора, както имат обичай да правят малка вратца добри съседи. П. Спасов, ГЛЗЗ, 62. Когато доближиха до нея [портата], Теодосий бутна страничната вратца — едрата халка хлопна и вратата се отвори. Ст. Загорчинов, ДП, 288. Да рачиш, тейко, да излезеш / из малки вратца в градинка / със твойте девет синове. Нар. пес., СбНУ XXVI, 43.
